Пореден студен ден.Поредна тъмна стая,в която аз седя сама.Очите ми вече нямат пламък,за да виждам, сърцето ми бие , едва едва неуловимо.Теб още те няма. И така е вече 3 месеца.Ти предпочете да заминеш на хиляди километри от мен.Уж не е по твоя воля, уж ще ти липсвам.А това са поредните лъжи, изречени от теб!Искаше оправдание да не си с мен , търсеше го и го намери!

Сега ми е изключително мъчно.Искам да си до мен,искам и ти да искаш същото.Аз съм в кофти настроение,защото не съм те виждала много време ,а ти просто цъфтиш, грееш и като ми пишеш ми казваш колко е хубаво там.Да , там с теб би било хубаво,даже прекрасно.Би ми се искало да съм с теб, да те гледам в кафявите очи,да си мисля как ще имаме бъдеще заедно.... Да , би ми се искало.

Ти ще се върнеш.И ще донесеш много подаръци на всички, само пак мен случайно ще пропуснеш. Ти ще се върнеш и първо ще отидеш при твоите приятели, мен майната ми. Та нали те чакам винаги, за какво ми е твоето ценно внимание?

Болно ми е , искам да го разбереш.Заговоря ли ти се правиш на заинтересован и после ако те попитам за какво съм говорила , ти ме гледаш тъпо без да имаш дори спомен, че ти казах,че съм зле,че те искам до мен, че само тогава ще съм спокойна.Гледаш ме и си мисля какво виждаш...Гледам се и да ти кажа ли какво виждам- Глупачка в твоите очи!Да,глупава,защото те обича!

Това исках да ти кажа, само че и него няма да прочетеш. Пак си незаинтересован, пак те няма ... Да това е един обикновен ден.. като всеки друг..мъка ,тъга и ти си далеч и може би адски щастлив без мен!