Защо трябваше да се случва всичко това?
Не можеха ли нещата да останат както преди?
Не можеше ли да те обичам и да знам,че не мога те имам?
А сега,когато знам че мога да сам с теб е толкова трудно!
Защо не ме подмина,какво намери в мен?
Трябваше да продължиш пcтя си без да се спираш дори за миг.
Защо не го направи?
Тези дни в които бяхме заедно са едновременно наx-прекрасните и наx-болезнените в моя живот. Споменът от тях е толкова красив, но същевременно и тежък..
От както отиде в Испания няма минута, в която да не си бил в мислите ми.
Няма час,в които да не съм проляла сълзи за теб.
Няма ден, в които да не сам мислила как да те върна до мен и да останем завинаги заедно.
Аз знам, че и на теб не ти е лесно-ти сам ми го каза.
Не те и обвинявам!
Знам, че всичко това стана поради днешния мизерен и егоистичен свят.Ти не би отишъл там,ако нямаше нужда от нещо,а ти имаш. Това нещо никога не е достатъчно за нас хората-това са парите.
Докато тези три наши дни изминаваха ти ми показа красотата на всяко нещо, забелязвах и се радвах на всичко-ти ми показа пътя към щастието.
Но сега когато те няма дните ми са безлични!
Не намирам смисъл да продължавам напред. Вече сам съвсем друг човек-постоянно плача,не излизам с приятелите си, давя болката си в алкохол, честно казано предпочитам да умра.
Задушава ме мисълта, че може никога вече да не те видя, може да не те докосна повече...
За мен само ти имаш значение, само ти ми даваш смисъл-ти си моят живот. Всичките ми мечти пропадат,всичко се руши.
Всички ми казват,че сам силна и че мога да го преодолея, че ще те забравя, но не!
Само за теб има място в сърцето ми,само за теб!
Не знам какво намирам в теб, та ти си като всички останали, ти си човек. Защо трябваше да те виждам?
Защо трябваше да се запознаваме?
Защо трябваше да те обикна?
Нужно ли беше?
Преди ме мъчеха мечтите за теб, а сега ми тежи споменат!
Толкова е безсмислено.
Искам да залича всичко-всяка дума,всяко докосване,целувка,спомен...
Искам миналото да се изгуби, да забравя, да започна от начало еднообразния си живот.
Искам теб и никои друг!
Сега ти си моят живот и стимул.
Сълзите вече са ми ежедневие, болката ми е най-близкият и познат приятел. Любовта е моят ад,които ме изгаря бавно и продължително.
Иска да ме погуби.
Аз също искам, но бързо и безболезнено.
Искам да ме погуби,да заличи следите, да спре пороя на сълзите или да те върна отново при мен!