Здравейте,мили приятели!

Аз съм Мариета,на 18 години съм от гр.Кубрат.Когато бях на 8 години родителите ми се разведоха.Преживях го леко без травми и притеснения.Майка ми претърпя много сложна операция.

Бяха трудни времена и всичко понасяше моята баба-героиня.На 6 години започнах да живея при баба и дядо,хората,които спокойно мога да нарека мама и татко,хората,които ми дадоха всичко,за да бъда човек-достоен и силен.

Баща ми не се интересуваше от мен.Когато бях на 11 мама почина.10 месеца я гледах как бавно гаснеше,а баба оставаше все така силна и ме подкрепяше.Никога баба не ме лиши от нищо,никога не ме предаде и винаги беше до мен,въпреки че дъщеря й си отиваше в съседната стая.

Баба дори за миг не ми показа колко я боли,дори за миг не беше слаба,баба е истинска героиня.

На 22 април мама си отиде завинаги от този свят,но баба даваше всичко за мен.Не бях чувала баща си три години след смъртта на майка си,докато един ден той не реши да ме съди за намаляване на издръжката ми.Подмина ме в съда и не можа да ме познае...тъжно...но и това преживяхме с баба,пак заедно,пак двечките.Това лято щях да се удавя,чудото ме спаси,когато покрай мен нямаше никой...

Баба благодари на Бог,че съм жива!Заедно преодоляваме трудностите.Тя на 65 години,а преминава с мен през всякакви емоции.Приятели,сега ми предстои бал....баба  се вълнува повече и от мен...представяте ли си.

МИЛА БАБА,ОБИЧАМ ТЕ СТРАШНО МНОГО!ТОВА,КОЕТО ПРАВИШ ЗА МЕН НЕ БИ ГО НАПРАВИЛ НИКОЙ НИКОГА!ТИ СИ МОЯТА ОПОРА И МОТЯТА ВЯРА!ТИ СИ МОЕТО СЛЪНЦЕ В МРАЧНИЯ МИ ЖИВОТ!

ИСКАМ ДА СИ НАЙ-ЩАСТЛИВАТА БАБА,ИСКАМ ДА СЕ ГОРДЕЕШ С МЕН!....ДУМИ НЯМАМ ДА ОПИША ЧУДЕСАТА,КОИТО ПРАВИШ ЗА МЕН!

ТИ СИ МОЯТА СПАСИТЕЛКА,ЗАЩОТО АКО НЕ БЕШЕ ТИ,СЕГА АЗ ЩЯХ ДА ПРОСЯ НА УЛИЦАТА КАТО ДЕЧИЦАТА ПО ДОМОВЕТЕ....ТИ НАПРАВИ И НЕВЪЗМОЖНОНО ЗА МЕН!

ОБИЧАМ ТЕ,БАБО!