Всичко беше любов - една истинска любов...но уви било е само от моя страна.:)

Мислех, че съм намерила мъжът на живота ми...и се оказа, че са само мисли - пак мои мисли...

Каза ми, че никога няма да ме нараниш /доста рани имам/-боли ме, не от това, че излъга - а че вярвах...че повярвах в думи...твоите думи - които са едни чисто и просто лъжи:)

И може би, Ти ме нарани, защото ми беше писнало да крия сърцето си зад каменни стени, да отричам обичта, да заклевам любовта...да не вярвам на мъжа:))

Исках да бъда обичана искренно и чисто и да обичам без да си задавам въпроси-тоест безрезервно. Явно в нашето време и измерение-това е лукс, който не можем да си позволим - без да излъжем самите себе си или някой друг.
Аз опитах - не си заслужава - прекалено болезнено е, а и душа не ми остана:))