Тази приказка е за лека нощ, кратка версия!

От 21 коментара2/5

Имало едно време в едно далечно царство цар и царица. Те много искали да си имат малка принцеса…и така се случило, че точно такава се родила, радост за очите им, балсам за душите им, малко русо ангелче с големи зелени очи. Радостта им край нямала, растяла тя умна, разумна и много усмихната…а техните очи все в нея. Но един ден царят решил, че вече не се нуждае от своята царица и своята принцеса, намерил бил нова любов, че кой да му се сърди!

И заживели те двете, не както преди, но заживели и всичко станало така, че не минало много време и царицата намерила нова любов, а принцесата станала още по-щастливо дете, защото я дарили със желаната сестричка!

Ще пропусна това как всъщност щастливо и безметежно минало детството на тази принцеса, ще пропусна колко надежди имали нейните родители за нея, ще пропусна как въпреки, че била много умна и прилежна, всъщност си била и много голяма лудетина, не се спирала пред нищо, за да научи всичко, да вземе всичко…но още не знаела, че това всъщност не било възможно, защото както всички знаем сме гости на тази земя, за малко!

И един ден ето я пораснала, още по-усмихната и от преди, с широко отворени очи и ръце да грабне всичко, което може от живота, да се потопи във всичките му радости…но се оказало и доста неволи. Но това не я отчаяло, казала си че всичко това е в реда на нещата и няма страшно, млада била, времето работело за нея…дам, времето когато си млад наистина ти се струва много, но има неприятният навик без предупреждение да отлита и да започнеш да се щураш, ах това не направих, ах тук не беше така, май трябваше да е така…а са ни учили, никога да не съжаляваме за пропуснатите възможности, защото винаги има следващи!

Иначе казано притчи по този въпрос, що е живот и имаме ли сили да го изживеем пълноценно има много, въпроса е да си напишеш твоя, ако не можеш…няма лошо, ще се поучиш от опита на другите!

…та думата ми беше за принцесата, изведнъж взела да посърва, очите и се смеели…понякога, но някак тъжно, все по-често се чувствала самотна, все по-често се питала, къде ли е сгрешила, че другите вече се смеели с близък човек до себе си, а на нея все й убягвало! По-мъдра била вече, по-зряла…усещала самотата, но не искала да си признае, не приемала че времето е отлетяло, защото нямало как да е така, та тя си била все същата, макар и пораснала…но липсвал той-принца!

Дълго тъгувала, дълго се стремяла, дълго търсила…макар да не си признавала, че е така, а просто се забавлява…и най-ненадейно той се появил! Е не на бял кон, не…сега пък приказка, ама чак толкова…със синя кола бил просто, но пък с така чаровна усмивка, така тъмни очи…но някак си мълчалив…рекла си, аз съм бъбрива!

После се започнала една романтика, чудесата не спирали…тя летяла, чудела се и се маела ,после си казвала…е заслужаваше си чакането и в един прекрасен ден, ама наистина прекрасен се взели, заживели заедно…и както се случва в някои приказки, се оказало че „ Совите не са това, което са!” …събудила се принцесата от своят сън!

Било мъчително пробуждане, боляло ужасно, защото нейният принц се оказал един лъжец, който я мамел, който правил зад гърба й неща, които нейното сърце не можело да прости! Но все още била с него… с тайната надежда, че това може би не е точно така, че това е само временно! Та нали това бил мъжът, който я обичал, който пламенно искал деца точно то нея,… ех! Но уви, налагало се да се събуди и го направила, крещяла, плачела като след тежък кошмар, сърцето и било разбито, душата й смачкана…а тя наистина не разбирала…защо, защо точно на нея се случва това?!

И до сега не знае…но си тръгна тази принцеса, успя да събере парчетата си, отново за кой ли път, но този път особено болезнен, вдигнала се от прахта където паднала след голямото препъване и сега вече не плаче! Боли я, тъгува, ала знае живота продължава, няма време да чака сърцето да спре да боли, нямала време да бъде слаба, защото така я научили нейните мили родители…живота си продължава, каквото и да ни се случи и всичко което не ни убива, ни прави по-силни!

Ето пак клишета, за край на тази приказка!

Но така е, колкото и да ни е мъчно, макар и волни в душите си сме задушени в клишетата на ежедневието, колкото и да сме усмихнати в сърцата си, ни се налага да плачем заради грешките на другите…и колкото и да си мислим, че сме силни, ние сме просто хора, които искат да обичат и да бъдат обичани…толкова е просто нали?! Така просто, че е направо неизпълнимо!

ЛЕКА НОЩ, на всички които стигнаха до края!

21 коментарaДобави коментар »

Тони

От Тони09.05.2012, 07:13 ч.

Четенето на тази приказка бе загуба на време. Авторът и никога повече не трябва да се натоварва с мъката да пише друга, ъъъххххх

Виж всички коментари за "Тази приказка е за лека нощ, кратка версия!".

Още истории от "Послания"

Море от сълзи

Море от сълзи

Лицето ми кристално и бистро като сълза чака точно твоята протегната ръка - Да, погали го и усети вкуса на Моето Море от сълзи – бурно и мощно

Изморих се да те искам. Когато си готов се обади...за да ти припомня какво точно изгуби.

Помниш ли ти...

Не е честно, наистина не е!...

Откровено

Откровено

Ето че вече изминаха две години от деня в който се видяхме за последен път. Никога...