Загубвам се отново в кръга на чувствата си, в порока на предателството....меслех си че предавам теб, а всъщност предадох себе си, оставайки без душа, като хищник унищожил жертвата си, ликуващ победата си. Каква ирония...

Жертвата се оказвам аз..оставам само съществуващо тяло закърняло от рани, добре прикрити за околните..фалшиви усмивки и думи..мисли които водят отново и отново само до теб.

Поредната алкохолна чаша убиваща болката и оставяйки се опиянението да си поиграе с тялото и душата ми - отдавна блатясали, страхувайки се от зелените ти очи, влажни и истински, ироничната ти усмивка разкривайки порочните ми мисли, казвайки всичко с мълчание.

Бесни чувства препускащи, като диво животно се опитват да излезат на свобода, подтискани толкова дълго. Страхувам се да ги отприщя. Последствията са толкова болезнени, наранявайки други хора, които обичаме истински...,където любовта отдавна е преминала в доверие и дежурна любов.

Тръгваш си мой недосегаем блян, толкова близо до мен, а и толкова далеч. Убил и малката частица надежда. Боли ли ме?

Раздялата не боли....?! Раздялата никога не е боляла.

Болят очите казващи сбогом, болят ръцете очакващи завръщане, боли един изгубен спомен.
Хиляди твои пътища болят!

Ще се опитваме да потъне всичко в забрава и времето ще ни помогне, оставащо като прашинка във вечността, в безкрая на хилядите случки. Само с частица, в това което наричаме сърце.

На Р.