На Даниел

Много години подтисках мислите си за теб. Мислех, че съм затворила тази страница от живота си и никога няма да пусна духа от бутилката! Но, без да искам го пуснах да вилнее, да обръща всичко в мен.

Мислех, че съм се справила, с това да не мисля за теб. Знам, че не ме искаше, не искаше жена с дете. А ме търсеше и аз винаги идвах. До момента, в който ми каза, че ще се жениш. И аз си тръгнах, унижена, плачеща и разкъсваща се между желанието да се боря за теб или да си тръгна. Тръгнах си. Не можех да да бъда "трета".

Не исках, нямах и нямам право на това. Години наред минавах покрай вас и си обръщах главата на другата страна. Замръзвах, когато покрай мен минеше някой и ме лъхнеше миризмата на мъжкия "Деним". Винаги нещо в мен се обръща, когато слушам "Chicago".

Нямаше как трябваше да вървя напред, казвах си, че не ме обичаш, че само искаш да спиш с мен и затова толкова лесно ме загуби. Сега съжалявам, че не опитах да се боря, да ти докажа, че те обичам, че си другата част от мен, че обожавам ръцете ти. Не знам дали щях да успея. Жалка съм сигурно. Поне мога да напиша тук, че ми се иска да остарявам с теб, да те държа за ръката, да мия чинията ти след хранене, нищо, че знам, че е невъзможно.

Ето какво нещо е живота! Уроци!!!! За съжаление остави следа в сърцето ми. Децата ми и ти сте в него. Завинаги.