Ето ме! Дори самата аз не мога да се позная!

Сърце-разбито от твоите чувства.

Очи-пресъхнали от очакване.

Ръце-празни и недокоснати.

Устни-треперещи от истини жестоки.

Душа-ограбена и самотна.

Сдъвка ме цялата и ме изплю върху парченцата натрошена надежда.

Открадна ми вярата без капчица състрадание.

Безмилостно я погуби в своя жесток свят.

Свят на отмъщение и гордост.

Свят на безкрайни лутания и търсения.

Та нали мен търсеше?

Сега съм тук...егоистката, непукистката, безразличната..!Тази, която не може да се влюбва! Тази, която никога няма да обича!

Ти ми даде любовта и сега си отиваш...така,както дойде-просто на шега, неочаквано, нежелано...

Създаде свят на илюзии и мечти,а сега без капка съвест разрушаваш града на щастието!

Остави ме пред пепелта от спомени и хилядите наказани думи!

Отключи вратите на сърцето ми и иронично,без жал,присвои всички мои чувства и мисли.Всичко ми взе!

Щастлив ли си сега..? Не...след една погубена любов не съществува щастие.

Няма победители,нито победени...има само излъгани и наранени!