Здравейте, няколко пъти писах в последните няколко години, когато ми беше трудно и тежко, когато не можех да  дишам задавена от болката си, търсеща спасение.  

И така проблемът ми е все този- влюбена в мъж който  не може или не иска да бъде с
мен, мъж който ми даде толкова много и означава всичко за мен.

Сега разбирам, че съм толкова глупава, че съм очаквала нещо което никога няма да се
случи,да знаех, че е почти невъзможно да бъдем заедно но мислех, че когато обичаш
всичко може да се постигне - дори невъзможната любов.

Е, илюзиите свършиха  и реалността е тази - аз трябва да се преборя с всичките си
чувства и да намеря път за себе си намирайки нов смисъл в живота си.

В едно съм сигурна, въпреки безкрайната болка и разочарование, не бих могла да спра
да обичам - дори и да си отивам ЧОВЕКА който е всичко за мен.

Завинаги ще съжалявам и никога няма да мога да преживея това, че с теб загубих
всичко, че не успяхме да имаме толкова много неща, че трябва да си тръгна /дори и да
не го искам/ завинаги от теб.

Накара ме да преживея от любов до страст, от болка до разочарование, от ревност до
отчаяние.

Но ако сега трябва да избирам дали пак да бъда с теб, нищо нямаше да променя, защото
това което си ми дал /дори и да е малко / струва много повече от всичко което от тук
нататък може би ще се случи  в живота ми.

Благодаря ти за всичко,знам че нямам място в живота ти,аз винаги ще те обичам
колкото и да ме боли от това.