Здравей Пате,
Моето пате. Това което ми дава криле. Това което ме кара да летя. Да ти си, но не тук. Не в този свят, надявах се в този живот…
Исках. Много исках. Цял живот искам…
Имах мечта. Мечта за нас. За мен И теб. Отделих всичко в себе си за осъществяването и. Знаех, че единствено се нуждаех от време… Време където ще мога да изградя основите на нашият свят. Защото той започва от мен. А аз… знаеш ли какво съм аз… какво съм отвътре…. Не не знаеш… винаги съм искала да можеш да ме разбереш, защото тогава…. Мечти…. Какво хубаво нещо са само…. Тогава оставаше нещо друго. Да се променя. Да се изградя. Защото там вътре… всичко е толкова мрачно, пусто… .болка… само болка.
Къде е всичко? Къде е хубавото?
Исках да се спася. Исках да избягам от всичко това. За да мога да стана чиста и цяла. Цяла за теб. Цяла за себе си. И когато ти си цял… тогава… там в нашият свят…мечти….
Държах се, използвах знанието получено от теб, защото знаех, че за това ми е дадено. За да мога един ден да се върна при теб И да не ме боли.
Защото ме боли от теб. Всяка твоя дума се забива в сърцето ми И къса… А само ако знаеше… какво има там.. какво можеш да пуснеш на свобода… само ти…
Просто мисълта ми ще се рее из пространството. Ще се рее И ще чака. Ще чака някой да я намери и разбере. А до тогава… само самота. Празнота. Животът минава покрай мен, а аз… седя И го гледам, живея някъде другаде. Там. Нашето там.
Но …. Не мога да живея с това вътре в себе си не, не мога. И за това искам да ти го кажа.
Градих. Създавах. Осъзнавах какво представлявам, защото досега не знаех. Хората около мен отнемат от мен. Рушат ме. Родители, приятели, ха приятели. Те пък кой бяха? Исках да бъдем приятели… не ставаше така както е най добре И за двама ни.
Исках да те обичам.. това ставаше, в този свят в които живеех.. а ти….
Твоят свят е друг. Дори нямам право да съм до теб. Просто знам, че това е една отдавна отминала мечта. Винаги съм искала да можеш да ме разбираш. Винаги. И колкото повече исках, толкова повече осъзнавах, че това е невъзможно. И така….. 6 години.
Самота. Самота.
Знаеш ли какво е да си сам? Сигурно знаеш. Никога не съм го искала.
Никога. Просто живея в нея. Всичко ме кара да съм самотна. А ти пате… винаги съм се мъчела да ти дам най хубавото в себе си, а ти никога не си го искал. Попиваш, попиваш в себе си…. крадеш от мен. Слаба съм. Не разбираш ли?
Сигурно не. сигурно да. Няма значение вече. Слаба съм, а имам нужда от сили. Говоря с теб… ти ме гледаш И ме слушаш… И те боли защото говоря отдалечено… защото си мислиш, че не мога да обичам… а там вътре… не разбираш ли че всичко е дълбоко в мен, че трябва да си седи там. За да мога да изградя нашият свят по нашият образ. Там вътре.
Заедно. Щастливи. А ти ме караш да го разрушавам…
Защо така упорито си мислиш че само ти имаш право да обичаш. И аз имам право. И също така имам право да го правя по мои начин. А ти не ме оставяш. Не мога. Не съм такава. Вътре в мен е хаос. Един огромен безграничен хаос. А любовта ми към теб е единственото островче в което мога да се чувствам жива.
Реална. Не исках да го виждаш. Исках да те изненадам. Да ти го дам един ден. И да заживеем там заедно. И да започнем да градим нашият свят. Заедно. Но там на този остров исках да сме две отделни същества.
Никога не са те учили да обичаш. Защото няма кой. Сам си, трябва да се научиш да го правиш.. но как, когато не знаеш кой си….
….съжалявам. исках всичко да е изненада. Имах силите. Толкова създадох, за да… за да го разрушим.
Трябваше ми свобода. Отказах се от живота си такъв какъвто го познавах. Обърнах гръб на всичко…Освен на едно нещо… не исках да му обръщам гръб. Защото това е смисълът. Не мога да се откажа от смисъла. ти…..
Не виждаше ли че исках да се запазя от твоето Аз, че то ме краде и изяжда. Такава ли трябва да е цената на любовта… сега когато вече всичко е разрушено.. май само това остава… но аз не искам.
Сега когато съм сама … И имам единствено себе си…. не мога… умирах вече… толкова пъти умирах И се раждах… бавно се възстановявах но… все пак бях жива….
А сега? Умирам. Вътрешно. Боли. А как да се защитавам от теб, когато не искам. Защото тогава ще руша от теб…. Защо е всичко това? Живея за да умра.. умирам да се родя отново…. Само събирам болката в себе си… И всеки следващ път съм по отчаяна… до кога… до кога ще мога да умирам И да се раждам… исках.. тази думичка постоянно плува из съзнанието ми… исках исках…. Исках… мечтаех.
Сега съм сама. Колко е пусто без теб… дори образът ти… …. Чувала съм че … когато пуснеш нещо което обичаш на свобода то се връща при теб…
Дали ще се върне … с нашето щастие….….
Сега съм тук…сама. Закована. Въжето което държиш свършва забито в моето сърце. Не мога да спра да те обичам така… не мога…. Просто трябва да живея тук.. сама…
Сега когато разкривам душата си пред теб… цялата…. исках ти да ме разбереш, мечтаех за това… а сега трябва да ти дам собственото ти разбиране за себе си за да можеш да придобиеш някаква представа…боли не..боката не спира…постоянно… а сега… сега пиша и думите ми се разстилат в безкрая около мен…говоря си сама… защото никога не съм можел да кажа това на някои…
Знаеш ли какво става когато го казвам на теб. Ти ме късаш. Обвиняваш ме. Лъжа? Лъжа? Да лъжа за чувствата си? НИКОГА. Всичко ти казвах за да можеш да разбереш…Говоря, а думите ми остават неразбрани… И всеки следващ път се надявам ти да дойдеш..........
Сега оставям тези мисли да се носят… ако някой ден ги намериш….и приемеш при себе си….моля те направи нещо за мен… не дърпай въжето….или ако решиш да го направиш… направи го с всичка сила…за да изтръгне сърцето ми….и да се върне при теб….на теб ти трябва….. винаги ще те обичам….до края…споменът за теб……