Ето че вече изминаха две години от деня в който се видяхме за последен път.
Никога няма да забравя болката от последната прегръдка, от последният поглед, от неизказаните думи. И двамата чувствахме че това е последният ни миг заедно, просто никой не искаше да го каже гласно. Исках да се върна... Исках да се върна в България, исках да се върна при теб, но беше невъзможно.
Знаех че ако се примиря с всичко, което ми причини, това мъчение няма да има край, знаех го и сега го знам, но винаги когато дойдеш в мислите ми, се питам дали постъпих правилно, дали не трябваше да ни дам още един шанс, дали все пак ти не си единственият, който съм обичала и ще обичам.
Сега съм с него, предполагам че и ти си с друга въпреки, че ти отричаш, но всеки път, когато го погледна го сравнявам с теб и много рядко сравнението е в негова полза. Да, той е нежен, обича ме искрено и без задръжки, знам че мога да му вярвам и му вярвам, има толкова много добри неща, които при теб просто липсваха.
Знам че с него трябва да съм много по-щастлива отколкото бях с теб, но чудно защо не мога дори за секунда да изпитам това щастие, което изпитвах с теб.
Знам че не трябва да ти се обаждам, знам че всяко едно обаждане отваря стари, не зараснали рани, но не мога да устоя на изкушението да чуя гласа ти, поне за секунда да се почувствам близо до теб, да забравя къде съм, с кой съм и накъде съм поела. Искам да забравя всичко лошо, което се е случвало между нас, искам да върна часовника назад и всичко да бъде така както беше в началото. Знам че е невъзможно да бъдем заедно, аз самата не мога да го позволя, но защо поне да не мечтая за това, което е можело да бъде!?
Знам че вече не сме малки и няма място за мечти и двамата го знаем, но въпреки това продължаваме да се стремим един към друг и да желаем невъзможното.
Толкова много неща искам да ти кажа, но не мога. Иска ми се да имах твоята смелост да изразя чувствата си и да забравя всичко, чисто и просто да захвърля всичко и да опитам за пореден път.
Но не мога!
Мога единствено да изпиша мислите си и да си представям, че ти ги четеш.
Да, и аз още те обичам и може би винаги ще те обичам, все пак тези две години не можаха да ме излекуват от любовта ми към теб. Но съм достатъчно голяма, за да зная че не мога да те променя и никога не мога да върна доверието, което ти имах, както и ти никога няма да ми вярваш, така както ми вярваше преди.
Просто се надявам да си щастлив, и един ден ще можем да се взрем в очите си и да не открием болка и разочарование в тях.
Обичам те миличък и се моля да те видя пак, но се моля и да запазя съвестта си чиста. Докато дойде този ден не се обвинявай, каквото било, било, просто не забравяй, че изживяхме истинската любов, независимо колко болезнена е била, и много малко хора са благословени с такава всепоглъщаща любов.