Знаеш ли... от момента, в който те видях, разбрах, че ти си човекът, когото няма да забравя... Очите ми блестяха, ръцете трепереха, а тялото ми жадуваше ласките ти...
Ти дори не ме погледна, не можа да разбереш колко много исках сърцето ти...
Не, ти гледаше нея... Тя бе по-важна от мен...
Ето, сега си с нея, и какво? Искаш мен, така, както аз те исках... преди...
Не можеш да ме имаш? Защо? Защото си глупак...
Обичах те... Бях готова да ти дам всичко... Разбираш ли сега грешката си?
Тогава не можеше да осъзнаеш какво вършиш с мен, беше дете...
Сега те боли, нали?
Така, както мен ме болеше, когато те виждах с нея...
Галеше я, целуваше я, искаше я, обичаше я...В същото време аз исках и обичах теб... Каква ирония...
Сега аз имам човек до себе си, не този, с когото сърцето ми бленува да бъде, защото това си ти, а този, с когото съдбата ми отреди да бъда... Ти не ме заслужаваш, защо те обичам?! Защо през всяка една хилядна от секундата искам да бъда с теб и да те даря с това, което друга не би ти дала... Не искам да дам този дар на друг, пазя го за теб... За човека, когото обичам...
Някой ден може би ще ти го дам, но не сега... Не си готов за това... Или може би си? Никога няма да прочетеш това, нито аз някога ще ти го кажа...
Просто ще ти дам нещо, което ще помниш цял живот...
Мечта... Искам те... Обичам те...