Господи, колко те обичах...неможеш да си го представиш...давах всичко за теб… или поне за този,който мислех, че си…а ти ме предаде. Вярно, не е било нарочно, но нали знаеш, че убийството си е убийство, пък било то и непредумишлено. "е чак пък убийство..." - ще ме опровергаеш ти, но да, когато нещо живо, защото поне от моя страна любовта ни беше жива, умре по нечия вина, това си е същинско убийство. "о, я стига глупости..."
Прав си. Каква глупачка съм. Не защото ти позволих да ме излъжеш и да ме нараниш, а защото въпреки че ти няколкократно ми покажа чудовищната си корист и категорично ми доказа,че не мога да ти вярвам, аз - наивницата- продължавам да съжалявам за теб, или поне за този, който мислех, че си.
Съжалявам че не ми позволи да те карам да се усмихваш и по този начин и аз да бъда щастлива. Защото аз можех и пожелах да те обичам и да давам всичко за теб както преди и както само и единствено аз мога. Но насила можеш само да вземеш, не и да дадеш. Съжалявам за убитите си мечти, свързани с теб, или поне с онзи, който мислех че си. Ти ме накара да повярвам в нещо, което преди това смятах за безсмислено и невъзможно. И не само че повярвах, но и съвсем скоро го пожелах... и мечтаех.
Не е честно. Не е честно да си мечтал И точно когато си бил готов да осъществиш мечтите си, да осъзнаеш че те са били глупави и нереални. И въпреки цялата тази безнадеждност, аз пак съжалявам. Не само за онзи който мислех че си, но дори и за теб –за този, който ми каза горчивата истина и ми причини ужасна болка.
Тежките думи нито ще я заличат, нито ще те накарат да разбереш чувствата И мислите ми. Те само ще ти подскажат какво трябва да направиш. И по дяволите, ако изобщо си струва да се мечтае, то аз знам че ние двамата съвсем скоро ще бъдем много щастливи.
Независимо дали в черно или бяло… защото сивото просто вече е демоде дори И в най-тъжните рисунки.