Това е да те обичам ..., Катя .
Ще трябва да се крия или да бягам, тревогата и облекчението да чуя гласът ти, да срещна очите ти , ..., да видя Бога .., да те докосна без да изпитам допир..., не те заслужавам .. късно е за мен...ще замина далече.. за дълго.
Надежда ли?.. Не мога да забравя. Когато погледнах там, видях... себе си. Знаех за Теб Отпреди. Защо ме гледаше така, всеки ден е този миг, уникална. Забравила си вече може би. Мина време. Все повече осъзнавам, че е било вчера.
Въпроси, постоянно. Добре ли си ? Трябва да си здрава! Къде ли си ? Какво ли правиш? Дишаш ли въздуха някъде наоколо, минавам по твоите пътища, виждам това което и ти виждаш, и ти си стъпвала по същите места, мисля и това ...очакване да те зърна само за един момент, на вечен спомен.
Моля се да те видя, искам да те видя. Навсякъде. Сутрин. Вечер. Винаги. Търся Те! Чакам Те! И как някога ще знаеш? А може би вече знаеш? Ще разбереш ли? А дали аз ще разбера? Разбирам какво е да си щастлив, да се влея в теб, аз да бъда чрез теб, намирам щастието, неистова радост. Няма никакво значение времето.Да сме заедно само минута стига - да разбереш какво е. Трудно е да очакваш споменът. Там някъде в бъдещето. Безсилието е толкова объркващо. Няма нищо страшно мила, Обичам Те вечно. Преживявам го всеки ден.
Ти си майка работиш много, предполагам, справяш се отлично сигурен съм. Ти си чудесна! "Пораснахте" вече. Целувам Ви. Пак това усещане... бихме били щастливи.. Винаги съм те познавал, незная нищо за теб, душа от две половини, отново разделени. От цялото.. Така ми липсваш Катя , а сега пътувам .. на Запад далече...осезаема пустота, метафизично. Един ден дано .. имаме тази минута...Пътувам и залезите са божествени. Не съм тъжен много.
Ти и Залезите сте едно и също, всеки път когато ги погледна виждам Теб, има Те...и мен значи.