Бих дала всичко, което имам, за да мога да те върна до себе си и този път завинаги да те задържа в ръцете си....
Когато дойде да ми кажеш новината, че уж не ме обичаш вече, мислиш ли че не забелязах какво е станало с очите ти? Изглеждаха странно и май ти не се опита да скриеш това от мен. С очи ми каза всичко, за което с устни премълча...... Когато дойде да ми кажеш, смяташ ли че повярвах в душата си, макар и на една сричка от цялото ти многословие? Тези любими очи бяха пълни със светлина и сълзи - иска ми се да пожелая на всички жени никога да не виждат очите на любимия такива-Господи,тези очи са всичко,което сам имала някога! Мислиш ли, че макар животът ми да е продължил и след теб, аз съм истински жива?
Та ти беше живота - как смяташ, че толкова лесно мога да те изцедя от вените си или да натровя с хапчета спомена за теб?
Ти си всичко, което бих могла да искам от небесата, защото твоята подадена ръка ми спаси живота. Обаче не дори само за това! А просто защото си ТИ!... Но ти и аз сме деца на два различни свята...в твоя всичко се поставя на рафта и се купува и продава, а в моя хората ходят на работа пеша и се събуждат с мисълта за неплатени наеми и поскъпнало електричество... И все пак-знаеш ли, по-страшна от всички такива неуредени сметки е недоизвоюваната любов! Тази, която се слага на рафта и не си струва усилията...
Дали ще ме забравиш ли? Ще дойде ли друга, която толкова искрено да обикнеш, да поискаш в нея всичко – детето – жената – живота - да и повярваш и да я накараш да повярва, че "Там където има любов,там има живот"?
Пожелавам ти го, котенце! Ей,пожелавам ти го от цялото си сърце и докрая на душата си! Нищо не би ме натъжило повече от мисълта, че някъде там нещо е застанало между теб и мечтите ти!
Дали да не взема да пиша на Дядо Коледа още сега - да подготви за всички рани утеха и за всички разбити сърца - нова възможност? Защото ние, хората май спешно се нуждаем от тези неща още сега! Ние, всички - и нашата крехка човешка любов?!
Богатите също плачат, "котенце" - но аз по-скоро ще умра, отколкото да се съглася да видя сълзи в единствените очи на тоя свят, който обичам.
И още хиляди нейни думички напират в душата ми, те просто ме молят да ти ги кажа всичките, но аз ще оставя на съдбата да говори...На любовта-да я слуша....и на теб-да ги чуеш!
Обичам те, Димитър!