Съжалявам че ви занимавам с проблемите си, благодаря на тези които го прочетоха.
"Писмо до татко"
Здравей татко!
Откраднах си мъничко време, за да ти пиша,че съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи и нищо не може по път да ме спре. Не съм ви забравила.Мисля ви много! И знам,че ви липсвам-това ми тежи, но трябва да стискаме зъби,за Бога! човек в слабостта си най-често греши.......
Така ти ме учеше някога татко, когато се плашех от черния мрак, когато ядях до преяждане сладко или се препъвах във къщния праг! Тогава ми казваше- 'Горе главата! Стъпчи изкушение,болка и страх!' Ти стискаше ласкаво -силно ръката ми и аз се преборвах набързо с тях. Пораснах щастлива при тебе и мама. Разбрах що е вярност,любов и уют.......
Готова съм вече! И никога няма, да ме изплаши човешкия студ! Така е при мен.............Пиши вие как сте?
Намери ли евтини,сухи дърва? Мама-лекарствата редовно ли пие? Пушиш ли още следобед лула? Изпращам ви малко пари.Да си имате. Не ми сърди и не питай защо.
Студено е вече навън.Иде зимата......... Купи си обувки-на мама палто!
Целувам те силно и моля те татко, не се притеснявай!Аз съм добре. Ще си дойда по Коледа,макар и за кратко.
Обичам те!
Твое голямо дете
Стхотворението е на Румяна Симова
Здравей Татко,зная ,че няма да го прочетеш, но вече не издържам. Любовта ми към теб е по-силна от обидата. Липсваш ми ужасно много, но и болката е голяма искам сам да разбереш грешката си. Желая да си до мен във всеки щастлив и тъжен момент, да........но теб те нямаше, нямаше те и в най-щастливия ми ден - сватбения.Търсих те зад всеки ъгъл, на всяка пряка , но теб те НЯМАШЕ!!! Защо, къде беше? Твоето единствено дете беше колкото щастливо, толкова и тъжно.Смеех се и плачех, не мисли че плачех от щастие, не плачех защото теб те нямаше. Нямаше те! А когато се роди твоето внуче ,ти къде ще си?! Пак някъде там...никой не знае къде. Живей живота, който си избрал и знай, че някъде АЗ те търся, а когато те открия незная дали ще те прегърна или ще те отмина. Болката е жестока, но ти не можеш да я разбереш.
Незнаеш колко ми липсваш.
Пиша тези редове с треперещи ръце и капещи сълзи, не се трогвай зная, че си неспособен да обичаш дори собственото си дете.
Сега най-големия ти кошмар и моето най-голямо щастие ще се грижи за мен. И един съвет от мен може да съм объркана в чувствата си към теб, но никога вече не изоставяй хората които те обичат, някой ден може да останеш съвсем сам, а парите няма да могат да ти купят радостта, която ние-тези които те обичаме можем да ти дадем!!!
ПРОЩАВАМ ТИ! Бъди щастлив. Обичам те и ще пазя любовта си към теб завинаги.
Твое голямо дете