Уверих се в едно. Когато загубиш щастието веднъж, с един определен човек, трудно, да не кажа невъзможно, е да го върнеш отново.

Запознахме се съвсем случайно. Даже не предполагах, че между нас ще се получи нещо, защото просто не го възприемах по този начин, по който той искаше да го възприемам.

Станахме близки приятели, които си споделят много неща и много тайни. Не исках да развалям приятелството с някакви глупави изпълнения, целувки и секс, но той искаше нещо по-сериозно. След известно време, през което той настойчиво се опитваше да ме спечели, най-накрая поддадох и точно тук ми е грешката.

Аз не бях влюбена в него. Аз го обичах като приятел. Но колкото пъти се опитвах да го убедя, че съществуват различни видове обич, толкова пъти той ме разубеждаваше в това и казваше, че или обичаш или не. А не можех да отрека, наистина го обичах и бях привързана към него, но по съвсем различен начин.

Така започна нашата връзка, с една голяма въпросителна, не доизяснена докрай относно чувствата ни. Изминаха вече 11 месеца, през които имахме и хубави и лоши моменти. Секса си го биваше, но лично при мен липсваше онази тръпка, която те кара да обезумееш когато видиш човека до себе си и да поискаш да го замъкнеш направо в леглото с единствената цел да го скъсаш от... Тази тръпка по принцип липсваше като цяло и та няма как да я има ако приемаш човека като приятел а не като гадже.

Проблема се състои в това, че вече не издържам така и искам да чувствам нещо силно.Опитвах няколко пъти да се съсредоточа върху връзката ни и да му се радвам, но не се получава.

Искам да скъсам с него и да заживея така както на мен ми харесва,без да се ограничавам и без да се съобразявам с поставени ми рамки. Но искам и да запазя човека като приятел, защото си заслужава.

И как да го направя ако не е тайна. Блъсках си главата колко пъти с този въпрос но не става. Помощ моля ви