Може да ви се стори много банално, но за мен това е огромен проблем и не знам как да го реша.
С мъжа ми сме женени вече 10 години и смея да твърдя, че се разбираме добре.

В първите дни на нашия брак обаче бащата на съпруга ми /майка му е починала и той си живее с втора жена/ започна да ми натяква разочарованието си от мен. А аз съвсем искрено исках да се разбираме и уважаваме с него по простата причина, че аз изключително държа на своите родители и смятах, че ако държа на съпруга си трябва да съм в същите отношения и с неговите родители.

Свекъра ми започна с доста обидни изказвания в стил "колко съм по-долу от мъжа си". Стигна до там да ми казва колко много съжалява за това, че синът му не се е оженил за еди си коя, на която баща и бил на времето тираджия или как не се е оженил за друга някаква, на която родителите имали барче в тяхното село.

Аз винаги мълчах, защото съм научена, че на родители не се отговаря и после ходех тайничко да плача. Не знам с какво толкова ме превъзхожда съпруга ми /и двамата сме вишисти, със сходно социално и финансово положение, а за външния вид приятелките ми казваха "Ти пък как можа да се омъжиш точно за този"/, но с времето нещата ставаха все по-непоносими.

Единственото, което можех да направя е да огранича контактите си с този човек, с цел да си спестя сълзите. Може би ще кажете "не му обръщай внимание". Е да, но той постоянно натяква на съпруга ми колко съм това или онова и това неволно рефлектира и върху брака ни.

Разбира се, че си имам куп недостатъци, но ако някой постоянно ги навира в лицето на мъжа ми те стават вече огромен проблем.

Кажете ми как да се справя?! Винаги съм се държала с уважение към свекъра си, но вече нямам нерви от всичко това.

Благодаря ви предварително!