Моля за съвет, не за критика!
Ако няма какво да ме посъветвате моралисти, “идеални”, “безгрешни” хора, запазете си мнението, моля ви!!!

Живея отдавна извън България и този сайт е бил за мен най-добрия приятел, единствения съветник и отдушник. Благодаря от сърце на всички, които го администрират и на тези, които пишат, с изключение на гореспоменатите.

Различни обстоятелства ме извадиха от релсите – 1 година мизерия, загубих бебето си, оказа се, че сина ми има неправилно развитие. Имам предвид, че самочувствието ми спадна до дъното. Започнах да страдам от патологична ревност.

С моя приятел не сме женени, но живеем заедно от 3 години.
Влязох в много тежка депресия - на медикаменти. Напуснах работа, той ме предупреди, че това, че нямам занимание ще ми се отрази зле, но не послушах.

Проблемът е, че намирах проблеми, там, където ги нямаше и виждах нещата, просто за да имам емоции, започнах да правя зли забележки, той спря да споделя от страх как ще реагирам.

Започнах скандали-страх да не ме изостави. Излизах от къщи, за да “мисля” 3 пъти. Той беше там и ме чакаше да се върна... Търпеливо.

Забременях, сега съм в 5-тия месец.

Той не издържа: последния път му казах, че плюя на любовта му. Сега той е този, който иска да се разделим, докато се оправя, казва, че ще ме чака да се върна, когато се успокоя, че съм го побъркала...

Страх ме е. Зная, че е прав, контролирах го, с кого говори, какво му казва, къде ходи...всичко.

Сега вече му писна. Не може да ме разбере човек, който е затворен или не го е изживял. Не можеш да се контролираш. Просто не можеш!

Безсилие, страх, сякаш полудявам!

Ходихме на семейна терапия, сега ходя сама, ще се оправя, знам го.

ВЪПРОСЪТ МИ КЪМ ВАС Е АКО Е СПРЯЛ ДА МЕ ОБИЧА...
МОЖЕ ЛИ ДА МЕ ЗАОБИЧА ПАК?

ИМАМ ЧУВСТВОТО,ЧЕ ЩЕ ГО ОСТАВЯ ЗА 1 МЕСЕЦ И ЩЕ СИ НАМЕРИ ДРУГА,ЩЕ Я ОБИЧА КАКТО Е ОБИЧАЛ МЕН.КАКВО МИСЛИТЕ.

ПОЗДРАВИ НА ВСИЧКИ ГОТИНИ ХОРА БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ