Здравейте.

Искам да споделя моята история. Имам приятелка от 1 година. Отначало всичко беше наред.Тя беше много добра и никога за нищо не се сърдеше. Винаги беше усмихната и доволна, но от известно време я виждам все намръщена и тъжна.

По едно време ми сподели, че и се струва че се виждаме много рядко, а ние се виждаме поне веднъж в седмицата, което на мен ми се вижда даже чисто, защото имам много ангажименти, които мен чакат.

Отделям и почти всеки свободен миг, но тя отново не е доволна. Понякога се чудя какво иска от мен и не мога да я разбера.Това лято не можах да се освободя и тя изкара отпуската си сама с родителите си. Вярно казах и че може септември да отидем някъде, но ето че изскокна едно пътуване за да се видя с роднини. После друго пътуване което си бях планирал отдавна.Тя искаше да дойде с мен,но аз и отказах.Тогава тя отново започна да ми се сърди.

Не сме се карали, но като се нацупи така, дори видях сълзи в очите и.Толкова говорихме и тя все ми повтаря че никъде не искам да ! отида с нея, а всъщност не е така. Казвам и че има време за всичко, ще отидем заедно някъде,просто е въпрос на време.

Но за къде да бързаме, не гоним някакви графици. Струва ми се че всичко си е в реда на нещата и не мога да разбера какво още иска и за къде толкова бърза.

Дайте ми съвет как да постъпя за да не я изгубя,но наистина не мога да и отделя повече от 3-4 часа на седмица.

Благодаря.