Здравейте приятели,

Благодаря предварително на всички, които ще ми помогнат със своите съвети в тежък за мен момент.

Аз съм на 26 години и 6 месеца излизах с един младеж на 28 години. През последните 2 седмици не се бяхме виждали, тъй като аз имах много работа (по 16 часа на ден и просто не ми оставаше време), но се чувахме по телефона. Преди два дни той дойде при мен и беше в лошо настроение. Работата не му вървяла, бил под напрежение, каза, че и с нас нещата не вървят. Каза ми, че смята, че съм добър човек и че му е много приятно с мен, но не знае какво да прави.

Наистина през времето, което бяхме заедно имахме проблеми, но все от малко естество- пълни глупости, ако питате мен. Той ме попита аз какво искам от нашата връзка и аз му казах, че искам да сме заедно и че искам да се постараем да се отнасяме с по-голямо разбиране един към друг и да бъдем по-близки.

Попитах го той какво иска. Той каза, че не знае, бил объркан. После каза, че иска да сме заедно, но да нямаме проблеми. Също така добави, че в началото на нашата връзка е искал да сме по-близки отколкото бяхме (аз просто тогава исках нещата по-бавно да се развиват, тъй като не го познавах достатъчно добре).

Както и да е, та още от тогава, той се бил изнервил и си насъбрал към мен негативни емоции, тъй като бях по-хладна към него отколкото той към мен.

Преди около 2 месеца нещата се промениха, аз започнах да го търся и да изпитвам по-силни чувства към него, но пак не го задушавах. Обаждах му се 1-2 пъти седмично и се виждахме всяка седмица. Но тогава той започна да охладнява и да ми се дразни за глупости.

Когато скъса с мен, ми каза, че искал да бъде с мен, но не знае как да поправи нещата, които не вървят между нас и как да се отърве от тези отрицателни емоции, които си е насъбрал към мен. Предложи да сме приятели. Аз, като чух това изречение ми стана ясно, че скъсваме. Той ми каза (след много суетене), че може би ако сме приятели, ще му се премахнат негативните емоции и пак ще се съберем?!?!?!

Казах му, че не искам да съм с някого, който не знае дали ме иска или не (пустата ми гордост). Тогава заявих, че ако ще късаме, не може да сме приятели, защото на мен ми трябва време, тъй като в момента имам чувства и ще ме боли, ако го виждам. Казах му, че иначе нямам нищо против, но смятам, че е малко вероятно, защото след като се разделям с гаджетата си, нямам навика след месеци да им се обаждам.

Та, тъкмо започнах речта си- пожелах му искрено успех другата седмица (той има презентация в работата, което е много важно за него) и по принцип в живота всичко най-хубаво! Тръгнах да го прегръщам за сбогом, но той тогава ме бутна и ми кресна- че такова нещо не му се било случвало и че аз му отмъщавам!!!

Опитах се да му обясня, че просто не мога сега да съм му просто приятелка, защото ще ме боли, тъй като изпитвам чувства към него, но той дори и не ме изслуша. Излезе от апартамента ми и тресна вратата. Вече 4-ти ден и ни вест ни кост от него... А толкова ми липсва(((

Това скъсване ми дойде като неочаквано... Изобщо бях в шок, като че ли не се случва с мен, а с някой друг и го приех много философски- поне докато разговаряхме- бях адски спокойна. А после като си тръгна- 10 мин по-късно ме *удари* и от тогава не мога да престана да плача.

Толкова искам да съм с него.. постоянно му пиша имейли, които разбира се не му пращам.. Все пак той скъса с мен...

Дали има надежда за нашата връзка???
Дали ще се върне???
Дали мога да направя нещо, за да си го върна???

Много се терзая, моля ви помогнете ми!!!

Благодаря, Калина