Здравейте и от мен - още една объркана и наранена душа, търсеща решение и помощ във ваше лице!

Преди 3 месеца , след много сълзи и разочарования ,срещнах човека на живота си-поне така мислех до скоро. Както всяко начало и нашето беше безпроблемно, розово и горещо ... и тук е време да сложа голямото, НО - "доброжелатели" опорочиха миналото ми и объркаха всичко.

Интригите идваха една след друга и от различни хора ... някои от които познавам , други - не. Приятеля ми е човек с престижна професия и заради нея болшинството от хора в малкия ни град го познават и се стремят да му се харесат... Той държи на реномето си и това е разбираемо, а нещата които се говорят по мой адрес не са никак розови - изрази от сорта на "не се излагай с тази" или " не е стока".

В миналото ми наистина има неща с които не се гордея - приятелките ми не са били от най-кротките жени, компанията с която излизах също, но поговорката " Кажи ми какви са приятелите ти ,за да ти кажа какъв си\" в моя случай никак не е уместна.Виждала съм грешките на всички тях и съм се стремяла да се уча от тях , а не да ги повтарям...

Сега приятеля ми смята ,че не ме познава ... че в миналото си съм била лека жена, че явно има защо хората да говорят така и се страхува, казва " Жена която е била такава, рано или късно пак тръгва по този път"... объркан е , защото ме обича, но сплетните на хората го тормозят постоянно.

Не знам какво да направя за да го убедя, че не са прави и не ме познават така, както той и че трябва да вярва на сърцето си и на това което вижда в мен всеки ден. Чувствам, че го губя, а това ме убива ... безсилна съм да затворя устните на хората.

Обичам го толкова много, че съм готова да приключа с всичко, само за да е спокоен и безгрижен той, независимо, че това ще бъде една малка смърт за мен!

Моля ви дайте ми съвет как да постъпя, има ли изход от тази ситуация!!!