Здравейте,пише Ви една объркана млада девойка на 22-е.
Моята история е следната: имам приятел с който сме от 6 години заедно, като през последните две дори живеем на семейни начела.

Аз може да се каже изглеждам много добре(поне според другите)имам чудесна работа и общо взето водя нормален начин на живот. Проблемът обаче е там, че този начин на живот не е за мен. Само на 22-е съм, а почти не излизам, ежедневието и еднообразието напоследък ме убиват бавно, но сигурно. Чувствам се задушена, затворена, липсва ми свободата.

Искам да остана сама, но знам колко много рискувам и се съмнявам, че мога да се преборя с последствията. Аз обичам човека до себе си, но това, че винаги трябва да давам един куп обяснения къде, с кого отивам и кога ще се върна много ме измъчва.

Между нас има и друг проблем-секса. Все повече губя тръпката и не знам дали мога да продължа с този човек. Не мога да го оставя-семействата ни са близки, той много ме обича, бих го съсипала-не мога!!!.Какво да правя:(

Около мен има много мъже, все още не съм му изневерила, но съм на път да го направя. Много ми е трудно наистина, но искам да съм като другите момичета-да живея с приятелки, да се смея до сутринта, да лудея, да се забавлявам.

Дори работата вече ми омръзна-искам нова свързана с повече отговорности, такава на която да се доказвам повече. Какво да правя, изчаках един месец-мислех, че е криза, но не е-аз наистина имам нужда от промяна в живота си, но нямам смелост да направя каквато и да била крачка към нея.

И ето тук се появява той-човекът който ме накара още по-силно да желая своята независимост, той ми дава всичко онова, което моя човек така и не ми даде-той е много забавен, цени ме, възхищава ми се, обича живота, у него има тръпка, усет... това ми даде да разбера колко много съм грешала всеки път, когато съм виждала, че човекът с когото споделям живота си не е за мен и въпреки това съм оставала при него.

Сега съм и с двамата. Втория не го обичам, той е просто моя ангел хранител, човек към когото скоро може би ще се привържа много и той знае за всичко, което става с мен и ме съветва да оставя ! спокойствието вкъщи и любовта навън-не мога да го приема, така лъжа всички, дори себе си.

Е, вече се убедихте, че съм доста объркана. Ако някой иска да ми протегне ръка, да ме накара да разбера какво точно искам от живота и как да го постигна ще съм му много благодарна.

Бъдете щастливи!