Искам да споделя с вас непознатите моята история.

На 38 год. съм, запознах се със съпруга си, когато бях на 18, оженихме се няколко години по късно, имаме син-страхотно дете, разбирахме се, но никога за тези 18 години мъжът ми не ми каза, че ме обича.

Бях се примирила с начина си на живот, но преживях катастрофа и едва оживях. Реших да променя приоритетите си в живота приех идеята, че трябва да живея така, че да не съжалявам за пропуснатото, катастрофата ме уплаши, видях как животът се изплъзва, а бях на 31.

Но намеренията са едно, а реалностите други, продължих по стария начин- семейство работа дом, не исках да излизам, не се срещах с приятели, бях хванала подочистачката все едно животът ми зависи от нея, синът ми и съпругът ми се подиграваха за тази мания по чистотата, а аз така се спасявах от всичко, което усещах, че ми липсва.

После се влюбих в един мъж, любов за която съм мечтала, разделих се със съпруга си, отношенията ни са приятелски, детето ни не страда, защото общува с баща си често.

Но имам проблем, който не знам как да разреша.
Приятелят ми много ме обича иска да се ожени за мен, да имаме дете, приема моя син като част от мен, но аз се страхувам да не направя грешка, страх ме е да рискувам, страх ме е от всичко, изпадам в депресия, пия хапчета не знам как да се справя, посъветвайте ме!