Здравейте,

Често влизам тук и препрочитам разкази,сходни с моя. На 24 години съм. Преди една година се запознах с мъжа, който силно обичам. Вече живеем заедно от 6-7 месеца. За много кратко се случи да се съберем в един дом. Той е семеен. На 32 години е. Оженил се е рано. Има дъщеря на 11 години.

С жена му казва, че отдавна са се отдалечили. Да, обаче се оказва, че сега жена му не е толкова съгласна да се разведе с него. Той е стабилен финансово, а за жалост към парите са й били доминиращите чувства. Вече настъпва момента, в който аз искам да се запозная с дъщеря му. А той се страхува. Казва, че това иска да се случи, след като се разведе с жена му. А самият той все още нищо не предприема по този развод.

Има купища причини: те са живели в чужбина и сега жена му иска да си вземе документите за там, а ако е в процес на развод рискуват да изгубят детските на детето. Аз се тревожа, че се получава едно безконечно бавене. Разбирам, че ситуацията е деликатна, но трябва да има някакво решение.

Дъщеря му все още не знае за мен. Той остава да спи веднъж седмично при нея, съответно и при жена му. Това ме влудява-единствено, защото там е жената, която иска да си върне. Не ревнувам от детето. Искам то да е добре. Да не страда. Тя е такава възраст, че ще има нужда от много внимание. Аз съм готова да й го дам.

В последния месец той остава там за повече от една нощ. Има някаква силна мнителност на дъщеря му. Непрекъснато го търси и настоява за присъствието му. И той не може да откаже...логично. Но редно ли е тя да ги вижда заедно и да си мисли, че всичко ще се оправи между нейните мама и тати.

Защо трябва да е лъгана. Колко време е необходимо, за да съберем смелост и да признаем пред някой, че нещо ще се случи, което ще е и за добро и може би за зло. Започвам да не вярвам на него. Мисля си, че така му е удобно.

Имаме дом, прекрасно обзаведен, аз познавам майка му, брат му и още много негови роднини (които повярвайте ми бяха много силен критерий, защото при тях семейството е над всичко)...и ме харесаха. Дори ни предложиха да живеем в техен апартамент до техния, за да не плащаме наем.

Стандартна история е моята. Минавал ли е някой по този път. Посъветвайте ме какво да правя. Струва ли си да изчаквам непрестанно докато нещата се наредят?