Благодаря на Розали, че съществува. Тук много хора споделят това, което иначе не могат. А сега по въпроса.

Аз живея с приятеля си от 3 г., познаваме се от 5 г. Живеем бих казала много добре, разбираме се, искаме да имаме дете. И двамата сме финансово обезпечени, т.е. всичко изглежда добре.

Но, на мен ми тежи това, че нямаме брак. Сигурно съм старомодна.

Говорихме за това няколко пъти и той казва, че подписът не означавал нищо.

Ами като не значи нищо, що не се "подпише" ей тъй, колкото на мен да ми угоди?

Защото за мен бракът не е подпис пред някого, а заявяваш, че поемаш отговорност към другия човек. Защото живеем в еснафска България. И защото най-вече искаш другия да се чувства добре, въпреки неговите остарели разбирания.

С моя скромен житейски опит не мога да преценя кое е правилно и кое не.

За това пиша тук, моля ви кажете ми как да му обясня колко много искам това, без той да се чувства притиснат до стената.

И въобще какво мислите за брака - за или против?