Здравейте.

Моята история е банална,но не мога да се справя сама, затова се обръщам към вас за съвет.

Омъжена съм от 6години, имам две прекрасни деца. Съпругът ми е страхотен и като баща и като съпруг, поема отговорностите си, обича децата, помага вкъщи......но.

Винаги има едно но...нали? Когато се запознахме на мен ми хареса, това че е уравновесен ,спокоен, наясно с това какво иска от живота. Само че....незнам....за толкова години не е проявил пред мене дори грам емоция ,различна от усмивка или смръщване.

Аз съм емоционална(понякога в излишък) и съм свикнала да изразявам по някакъв начин как, защо и какво чувствам. Хората около мен в по-малка или по-голяма степен са същите.

Докато съпругът ми.... Толкова години се опитвам да разруша тази стена, която е сложил около себе си,без успех. Аз никога не знам как се чувства той наистина-дори за дребните моменти. Във всеки един момент се чудя добре ли постъпвам,ще го нараня ли,ще го зарадвам ли....и насреща никаква емоция.

Опитвала съм и да говоря с него,и да го пред! извикам с постъпка и какво ли не....

Уморих се.Уморих се дотолкова, че вече не ми пука как се чувства, какво изпитва....безкрайно съм изморена. Това нашето не е семейство. Аз знам повече за колежките си отколкото за съпруга си.

Не искам да ме разбирате неправилно. Той не ме лъже, няма друга жена, просто не споделя с мен.... Снощи ми каза че се страхува от мен. Т.е. не физически, ами как съм щяла да реагирам ако ме обидел с нещо.....

Нормално ли е според вас след 8год.връзка, след 6год брак.....В началото на връзката-да, приемам го, но сега..

За мен това означава,че отношенията ни не са претърпели никакво развитие... Може би греша?

Мисля за развод. Преувеличавам ли проблема? Има ли изход? Аз ли съм сбъркана, като мисля,че семейството е споделяне, съпричастност,доверие?

Помогнете ми ,моля ви!