Здравейте!!!

Искам да споделя нещо с вас и дано ме разберете правилно, защото вече си мисля, че ... никога не се получава така както трябва да бъде.Преди да започна трябва да спомена, че имам сериозна връзка (3 години) и нямам капка желание да я разрушавам, не искам да развалям отношенията с приятеля ми и се стремя да не давам повод на никого да мисли обратното....... и все пак трябва някъде да бъркам.

Имах много приятелки, но винаги ги губех по една и съща причина - ревност, а може би и нещо повече. Преди няколко дни моята "последна приятелка" ми каза нещо от което ме заболя, а именно - "ЗАЩО ВИНАГИ ТИ? ЗАЩО ИЗБИРАТ ПЪРВО ТЕБ? НИМА НЯМА ДА МОГА ДА СЕ ЗАПОЗНАЯ С МЪЖ КОЙТО КАТО ТЕ ВИДИ ДА НЕ СИ ИЗПЛЕЗИ ЕЗИКА?" и други подобни неща.

Боли ме, не защото ми ги е казала, а защото е истина (макар да не ми е приятно да го призная). Винаги едно и също, ако тя си има гадже, то той задължително ще хлътне по мен... ако ли няма не може и да си хване защото всички се лепят за мен...

И този път традицията не бе нарушена. Когато настоящият й приятел ми каза,че тръгнал с нея само за да бъде по близо до мен,ми стана много не приятно, но нищо не й казах, тя сама разбра що за човек е(но и го ден днешен го обича). Преди една седмица вечеряхме с нея в един ресторант и тя хареса едно момче, казах и как и след един час тя се сдоби с телефонният му номер.

До тук всичко като по учебник, НО усетих пробождащият поглед на ревността й, когато въпросният младеж седна на нашата маса, но не за да побъбри с нея - а с мен.

Кажете сега, какво да направя да се обезобразя, да стана дебела или какво?

Не минава и ден без да се сетя за всички онези идиоти дето са се опитвали да се "докопат" до мен чрез приятелките ми и колко много болка са ни причинили....

И ето ме днес отново сама, отново наранена, сещам се за онзи филм "Богатите също плачат" а в случая - "Красивите също плачат".

Моля кажете какво да направя за да задържа приятелките си, за да задържа хората които означават толкова много за мен.