Ето я и моята история ...!

Преди 2 год.се запознах с мъж, който е със 15 год.по голям от мен и разведен с 2 деца, живеем заедно, но той даже и не споменава за брак, просто живее живота си, а мен като че ли ме ползва за слугиня или незнам, аз така си мисля!

Във момента съм в Холандия далеч от семейство и приятели, просто няма с кого да споделя за мъката, която изпитвам.

Винаги ми казва, че много ме обича, аз също много го обичам и немога да си представя живот без него, но това много ме измъчва!

Имам чувството, че ако му кажа: “дотук ..аз си отивам” то той няма да ме спре, а просто ще каже чао.

Дайте ми съвет приятели!
Ще чакам писмата ви със нетърпение.
Благодаря на всички от сега.