Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Проблеми
Аз и детето - 2
От: Сани, 05.04.2006
Здравейте всички читатели на този сайт. Преди 2 мес.разказах за проблемите си и поисках съвети от Вас - ставаше въпрос за това че съпругът ми ни тормози психически с детето и т.н.
Получих много ценни съвети от всички Вас-едни казаха НАПУСНИ ГО, други -ОПИТАЙ, дай му шанс -може и да се промени (много е важно да чуеш мнението на хората, защото започваш да се въртиш в кръг и си казваш - Пък може и така да е нормално да живееш, а!?).
Да, обаче промяната му беше много кратка - по-малко от 2месeца.
Напоследък започна да изкарва служебните си проблеми върху мен и детето - заплашва ни, че ще се изнесе(но не го прави)че ще ни остави сами да живеем и да си плащаме сметките(ако не бил той сме щели да умрем от глад), че всички други го разбирали само собствената му жена-не!
След като се скара с мен, започва да се заяжда и с детето(тя е на 6 години) и представете си какво трябва да й обяснявам-че баща й се е напил скарал се е с майка й и накрая си го изкарва и на нея!? С две думи избива си комплексите върху мен-! той е затворен човек без соц.контакти(не обича да ходи никъде, да се среща с хора и седи постоянно в къщи и се налива с бира пред телевизора), а аз съм точно обратното-много контактна, с всеки човек намирам обща тема, обичам да съм сред хора, а той постоянно казва: “-Не ми се излиза и т.н. -Ходи сама където искаш.”
Омръзнало ми е да ходя като самотна майка с детето си - за 6 години той нито един път не е отишъл навън с нас -на разходка и някъде на друго място.
Напоследък започвам да забелязвам в себе си че започва да ми става безразлично-явно след толкова нерви и рев от моя страна и тайни надежди, че се оправи накрая ми стана все едно-Най-лошото е че нямам сили да си тръгна.
След много обиди и т.н съм си тръгвала 1 път, но след време се върнах(обеща ми че всичко ще е наред).
Винаги е лесно отстрани да кажеш ТРЪГНИ СИ, но не всеки събира смелост да го направи, а аз не знам какво ме спира-навика 10г. да сме заедно...може би....
Моля Ви ако някой се намира в моето положение и е намерил разрешение-нека ми пише.
Благодаря за отделеното време.
Аз и детето
Получих много ценни съвети от всички Вас-едни казаха НАПУСНИ ГО, други -ОПИТАЙ, дай му шанс -може и да се промени (много е важно да чуеш мнението на хората, защото започваш да се въртиш в кръг и си казваш - Пък може и така да е нормално да живееш, а!?).
Да, обаче промяната му беше много кратка - по-малко от 2месeца.
Напоследък започна да изкарва служебните си проблеми върху мен и детето - заплашва ни, че ще се изнесе(но не го прави)че ще ни остави сами да живеем и да си плащаме сметките(ако не бил той сме щели да умрем от глад), че всички други го разбирали само собствената му жена-не!
След като се скара с мен, започва да се заяжда и с детето(тя е на 6 години) и представете си какво трябва да й обяснявам-че баща й се е напил скарал се е с майка й и накрая си го изкарва и на нея!? С две думи избива си комплексите върху мен-! той е затворен човек без соц.контакти(не обича да ходи никъде, да се среща с хора и седи постоянно в къщи и се налива с бира пред телевизора), а аз съм точно обратното-много контактна, с всеки човек намирам обща тема, обичам да съм сред хора, а той постоянно казва: “-Не ми се излиза и т.н. -Ходи сама където искаш.”
Омръзнало ми е да ходя като самотна майка с детето си - за 6 години той нито един път не е отишъл навън с нас -на разходка и някъде на друго място.
Напоследък започвам да забелязвам в себе си че започва да ми става безразлично-явно след толкова нерви и рев от моя страна и тайни надежди, че се оправи накрая ми стана все едно-Най-лошото е че нямам сили да си тръгна.
След много обиди и т.н съм си тръгвала 1 път, но след време се върнах(обеща ми че всичко ще е наред).
Винаги е лесно отстрани да кажеш ТРЪГНИ СИ, но не всеки събира смелост да го направи, а аз не знам какво ме спира-навика 10г. да сме заедно...може би....
Моля Ви ако някой се намира в моето положение и е намерил разрешение-нека ми пише.
Благодаря за отделеното време.
Аз и детето
