Здравейте, много бих искала да ми кажете какво смятате, затова ще премина веднага на въпроса.

Приятелят ми от 3-4 месеца реши да си прави оранжерия за гъби. Започна и вече е почти до края. През цялото това време съм го подкрепяла както морално така и материално. Искал ми е пари и аз съм му давала(работя, но не получавам много, тъй като наскоро завърших и сега повече се уча и трупам стаж). Изцяло ме издържат майка ми и баща ми като не са ме лишили от нищо (живея самостоятелно, те ми плащат сметките дават ми пари и така нататък).

Отделно на това, че съм му давала пари за гъбарника (говоря за 350-400лв) като излизаме харчим изцяло моите пари, за да може всичко друго да остава за оранжерията. Никога не ми е тежало дори съм се радвала че мога да му помогна и искам да кажа, че по никакъв начин поне от моя страна не съм го карала да се чувства неудобно.

Преди известно време стана въпрос, че трябва да се купуват климатици ( общо за 1600 лева). Приятелят ми ми каза, че няма да има възможност да ги вземе сам, тъй като си е заделил последната сума за зареждане и предложи да изтеглим потребителски кредит на мое име( той вече има теглен заем).

Аз в първия момент просто незнаех какво да кажа (все пак това не са малко пари), а той май го изтълкува, че не съм съгласна. И нещото което ме обиди страшно много е че веднага каза "е ти ако не си съгласна, аз съм решил да се обадя на Пепито ако може тя да ми помогне” - (негова близка, която аз не обичам много и той това го знае много добре).

Много му се ядосах и му казах, че не съм му отказала и че просто трябва да се обмисли добре, но щом е решил да и се обади и тя да му даде парите.

Незнам дали и се обади, но аз спрях да приказвам за нея и му казах че ще му помогна, но не мога да му дам 1600 лева на куп и ако иска може да изтеглим потребителски кредит за тази сума или да ги вземем на лизинг на мое име и аз да му помагам с вноските( да ги плащам).

В последствие обаче така се развиха нещата, че той реши да поиска пари на заем от бившата си приятелка, която работи в Испания и с която са си останали добри познати. Не ми стана много приятно но си замълчах. Тя му изпрати 200евро( грубо 400 лева, един негов приятел му даде 600 лева и аз ще му помогна за другите 600 лева).

Една вечер нещо се бъзикахме и аз уж на майтап ама то не беше на майтап му подхвърлих " и аз да имах такива бивши приятели дето да ми изпращат пари", а той веднага скокна " то момичето ми ги дава на заем пък и знаеш ли колко се е мъчило за тях". Съгласна съм, но ми стана гадно защото аз също работя и също знам как се изкарват.

Докривя ми, но нищо не казах защото не исках да се караме, но взех да си мисля, че той май въобще не оценява какво правя за него.

Моите родители също се мъчат и работят по 12 часа на ден, за да не ми липсва нищо, защото в крайна сметка парите които харчим (които не са никак малко) и които му давам са главно от тях. Това е като цяло нещото което от известно време ме мъчи.

Незнам какво да си мисля... може и аз да бъркам някъде...

Моля ви кажете ми какво мислите? Благодаря ви предварително:-)