Вчера с приятеля ми с когото сме от 7 месеца заедно се скарахме! Причината бях аз - аз вдигнах скандала и си тръгнах....

Той е студент, а не иска да ходи изобщо в университета - няма желание - каза ми че учел и записал това само заради казармата... Преди това е учил друго и след тормози на изпити, на които са го късали се е отказал и записал един колеж....

Исках толкова много пъти да му кажа да го завърши щом като е започнал, а той ми отговаря че ще го, но сега не му се ходи.

Накарах го като децата да ми обещае, че ще го направи заради мен... Обичаме се много по принцип и държи на мен.... Обеща, но минаха 2 месеца и той не отива да провери кога са му изпитите. След като започнем да говорим за това той сменя темата.... бях го стреснала, че ако не го направи, а ми е обещал може и да се разделим....

И вчера го попитах какво е направил - той се засмя и вика някой ден ще ида - казах му, че може да е късно някой ден, че това все пак е важно... че ми е обещал заради мен, че толкова ли струват неговите обещания-а ако! наистина се с блъска с други трудности и пак го сломяват, а той мълчеше и не отговаряше....

В крайна сметка след това започна да ми говори, че бил слаб човек, че нямал воля, че бил страхливец - не му се прави нищо в този живот-отлага го само заради казармата... Че предния път когато е учел предното нещо го е било един вид страх, че нямал воля да иде да почука на вратата на преподавателя да пита нещо...че е изгубил всичко....

Навремето родителите му са го държали много изкъсо, дори е бил зубърче, били са го в училище и какво ли не....и всичко това му е оказало някакво влияние....има моменти в които изпитвал голям страх, бил глупак, страхливец и какво ли не...

Даже в момента и не работи - стой си вкъщи и уж търси работа, но толкова ме е страх – незнам, страх ме е да говорим на тази тема, защото мисля, че го е страх и да започне някаква работа, защото в предните му две работи са го претрепвали от работа...

Мисля че и тук има някакъв страх.... Просто ми казва страх ме е, слабохарактерен съм може би и доста често страха го управлява, но не винаги.

Не можел да намерил! себе си -един вид живота му е нанесъл някакъв удар-може би държанието и строгостта на родителите му и всичко, което захване и нещо се обърква.... Каза че е човек с доста ниско самочувствие за себе си, страхлив, неспособен да се оправя може би сам .... винаги живял и насочван от някой друг и в момента, в който се откачи от някой се дави в калта или няма смелост да стане....

Каза ми че не е говорил с мен за тези неща, защото го е било страх да не си тръгна, но ако искам да го направя ще ме разбере... Нямал воля-аз му казах добре де направи го заради мен-нали искаш да съм до теб и да си помагаме в трудните моменти,промени се, бори се да бъдеш себе си,защото преди не е бил такъв човек...Защото ако продължаваш да си такъв рано или късно ще ме загубиш, но той каза незная дали ще се проемня, незнамммммм.....

И сега аз ,която го обичам трябва да реша дали да бъда с него, но ако не се промени, какъв ще е живота ни занапред......незнам дали изобщо ще му дам сили да се бори, дали ще го направи...

Оххх,много съм объркана....дори и мислите са ми объркани.....А историята още повече...Извинявайте за отнетото време да чете объркани неща...но трябваше да споделя с някой.........