Здравейте!

Още се чудя защо пиша и не мога да си отговоря. Може би, защото повечето ми приятели ме упрекват. С две думи и накратко, аз съм на 25 години и съм от малък дунавски град.

Ясно вие е как стоят нещата тук. Той е на 36-почти. Вече няколко години както се познаваме и той ме кани да излизам с него. Все му отказвах поради 2 причини - разликата във възрастта и интересите.

Той го раздава много отворен - разполага с немалко пари и за него живота е едно безкрайно забавление. Както и да е, излизахме няколко пъти с неговите приятели и веднъж с моя приятелка.След като му показах на бързо, че неговата работа няма да стане и ако продължи да се държи като идиот това ще му е последното излизане с мен нещата се попромениха, промени се държанието му към мен.

Много бързо стана един такъв добър и внимателен, пък до колко знам това не е чак толкова присъщо за него. И други хора забелязват тази промяна.

Въпроса е, че приятелите му го бъзикат много здраво и май, май започва да размисля, но пък в интерес на истината аз май започвам да! се поувличам - но 11 години са си 11.

А и сме така различни, какво да правя?