Нямам навика да споделям личните си проблеми в интернет, но май за всичко си има първи път. Просто няма с кого да споделя около мен- едва ли ще ме разберат.

Досегашният ми опит в любовта не е особено щастлив, но пък аз съм човек, който се учи от грешките си и мога да кажа, че вече гледам много по-зряло и реалистично на нещата.

И тъкмо когато си въобразявах, че всичко ми е ясно, се появи Той. Името му е без значение, по-важното е,че не е българско. Абсурдът е, че досега винаги съм си мислела, че мога да обичам само някой мой сънародник - сякаш единствено такъв човек би ме разбрал.

И ето ме на 20 години, през които никога не намерих разбиране от някое българско момче (не оставайте с грешно впечатление - имам много високо мнение за българските мъже), но намерих това, от което имам нужда у един чужденец.

Краткото време, което прекарахме заедно беше изпълнено с множество прекрасни моменти на близост - чисто платонични поради ред външни обстоятелства, с които трябваше да се съобразяваме.

И двамата трябваше да запазим имиджа си на професионалисти, но въпреки това успяхме да намерим начин да си даваме достатъчно грижи и внимание един на друг.

Никога през живота си не са се отнасяли с мен по подобен начин-за първи път усетих какво е някой да е загрижен за моите чувства и желания, за моите мисли и страхове. Редица на пръв поглед неприятности много ни сближиха и ни дадоха възможност да се опознаем и да разберем колко много общи неща имаме.

Чувствах се сигурна и защитена в негово присъствие, можех да му споделя всичко. Отначало си казвах, че съм щастлива, защото най-накрая съм намерила приятел в най-невинния смисъл на думата, но скоро осъзнах, че това, което изпитвам към него е различно от чувствата ми към другите ми приятели момчета.

С всеки изминал ден ставахме все по-близки, колкото и да се опитвахме да се убедим един друг, че отношенията ни са чисто приятелски. Той се осмели да ме докосва - много предпазливо и нежно - но за нас крачката беше голяма.

И тогава се случи неизбежното - той си тръгна. И двамата знаехме от първия ден, че това ще се случи - бяхме наясно със всичко още от самото начало. Веднага след като той пристигна у дома осъществи връзка със мен, написа ми изключително мило писмо, звучащо точно като разговорите ни дотогава. В това писмо имаше и намек за нещо много по-сериозно и в моя отговор се опитах да се обърна нещата на шега, защото не знаех как да реагирам.

И това сякаш преобърна нещата - от човек, който ми пишеше мили смс-и и мейл-и той изведнъж замлъкна. Изчаках известно време (близо седмица) преди да се свържа с него отново - с приятелски смс под съвсем нормален предлог. В отговора му обаче усетих, че нещо не е наред - не съм мнителна, но имам силно развита интуиция.

Оттогава измина още една мълчалива седмица и аз съм изправена пред дилема - дали да се опитам отново да осъществя контакт със него (без да го притискам) или да оставя всичко в негови ръце, поемайки риска да не го чуя никога повече. А това ме изпълва със страх!

Извинявам се на всички читатели, че историята ми е малко неясна, но аз мисля, че подробностите са без значение.

Моля ви да се поставите на мое място и да ми дадете искрения си съвет, защото наистина се нуждая от помощта ви!

Какво бихте направили на мое място?