Молба за съвет

От 30 коментара3/5

Здравейте,

Толкова мн истории има в това прекрасно списание..за това реших и аз да напиша моята,за да ви помоля за съвет..

Преди да я разкажа,трябва да спомена че се намирам в чужбина.И живея тук с родителите си.

Моята история започва в началото на тази год.В саит за запознанства св запознах с едно страхотно момче.Започнахме да си говорим почти всеки ден.Така до края на април месец,когато се разбра че ще се прибирам в бг за 1 май.Тогава му предложих да се видим.Първо отказа като каза че не иска да се влюбва и после аз да си тръгна.Но аз го убедих и се видяхме.Изкарахме прекрасни 24 часа.Заминах си,но се разбрахме да не се чакаме и да няма нищо сериозно между нас,но не се получи така..Влюбихме се..И пак два месеца си говорихме в нета. Бяха 2 месеца изпълнени с мн добри думи и с мн караници.

В началото на юли се прибрах в бг.Скарах се с родите ли те ми,защото те не го харесват и не ми даваха да се прибера.Но въпреки вс аз се прибрах.Ясно им беше че ще бъда с него..ама пак..Прибрах се и отидох при него.Бяхме заедно цяла нощ,през което имах нон-стоп звънене от родителите ми по тел,къде съм и защо съм с него.На сутринта баща ми се обади и ми каза или тойили ние.Тръгнах си.От тогава започнаха караници.Била съм парцал и какво ли още не,защото съм спала с него.

Така до началото на август.Забраниха ми да се виждам с него.Но ние пак се виждахме.Искахме да сме заедно цялото лято,но заради родителите ми това не можа да стане.

Той искаше да идва при мен,но си намери много хубава работа в бг и му казах да не я напуска.В края на август се прибрах отново тук.С него се разбрахме да не се разделяме.И вс беше ок.До преди две сед.Скарахме се и сега сме разделени.А се скарахме заради разстоянието и може би и аз бях виновна,защото бях мн изнервена и така успях и него да изнервя.Може и вс да се оправи,но за сега решихме да не се търсим..да си дадем малко време.

Но не за това ви пиша.Аз реших да се прибера в бг.И да запиша да уча там.Тук просто вече не издържам.Караниците с моите родители продължават,а аз вече не мога така.Според тях той ме бил научил да се държа така с тях,а той винаги беше за тях и ми се караше като се карах с тях.Нямала съм им уважение,че дошли тук заради мен и т.нНо аз не мисля така.

Просто започнах да говоря повече и да казвам какво мисля и искам.По принцип съм мн тиха и никога не се карам,но вече до такава степен съм изнервена че не им мълча и казвам какво мисля.Знам че ако се прибера в бг,за мен вс ще започне от начало.Ще трябва да си намеря работа и т.н..но не от това ме е страх..Знам че ще успея..може и да ми е трудно..но смятам че ще успея..Но ако се прибера в бг,рискувам да не се проговоря пове4е с родителите ми и повече да не стъпя тук.

Искам да седна и да поговоря с тях,да си поговорим за вс,но те не ме слушат..за тях съм била парцал че съм спала с него и така..Просто искам да седна и да поговорим без да се караме и да им кажа какво съм решила..Просто не знам какво да правя..за това реших да пиша.

Искам да ми дадете съвет..дали да оставя вс тук и да се прибера в бг,или да продължавам да се мъча тук?Объркана съм..

п.с забравих да кажа че съм на 21 год.

30 коментарaДобави коментар »

Софи

От Софи02.11.2007, 15:39 ч.

Толкова е блудкава тази история. Прочетох много в този сайт, но тази е най-безинтересната, скучната и неитригуващата. Пълни детинщини, абсолютна инфантилност. Чак съжалявам, че си изгубих времето да я прочета.

Виж всички коментари за "Молба за съвет".

Още истории от "Проблеми"

Има друга или просто е уморен?

Има друга или просто е уморен?

Здравейте на всички които ще прочетат тази история и ще помогнат със...

Малък ли е за мен?

Малък ли е за мен?

Здравейте,приятели! Това,за което пиша може да ви се стори малко глупаво,но за...

До семейство Говнярови

До семейство Говнярови

Здравейте, искам да отправя едно послание към комшиите от горе.   Сигурна съм...