Здравейте!

Събрах и аз кураж да напиша накратко моята история,без излишни отегчаващи моменти. Накратко:През 2003 г се срещнахме с човека,с когото живея в момента -от края на 2005 живеем заедно. И двамата с по едно дете-той разведен, аз вдовица. Моето живее при родителите ми, неговото при бившата му съпруга -рускиня, голяма почитателка и любителка на бутилка водка на вечер.

2006г тя замина за родната си страна и цяла година от нея нямаше ни вест. Но това се оказа затишие пред буря. През месец януари тази година прати първия си смс и от тогава до ден днешен сякаш се чувства задължена пише,когато и е удобно на нея -23 часа,24 часа,като в нито един от смс-ите няма информация за детето е единствените въпроси са кога ще и се пратят пари.

Бившия и съпруг и мой настоящ партньор не счита,че има нещо нередно в цялата тази история и живее с миражите,че поддържайки така добрия тон с нея ще я накара тя да се върне /само да видел детето/,но всичко това ми идва в повече. Дори спада в чувствата ми към него е вече налице.

Винаги съм била за добрия тон между разделили се родители в името на децата,но тази смс кореспонденция изключва каквато и да било информация за детето -7 годишно. Когато в кореспонденцията между тях се стигне до пререкания става нервен и дори тонът му към мен се променя, а да не говорим когато си позволя да отправя съвет майката на детето му поне да се съобразява с часовото време.

Чудя се вече дали и той е нормален или "търкулнало се гърненцето та си намерило похлупака".

Моля за вашите съвети. Знам,че мненията ще са доста различни,но все пак благодаря на всички.

Желая ви късмет и щастие.