Минава полунощ и аз пак не мога да заспя.

Живота ми минава като на лента колко бях слаба, а тогава се мислих за дебела.

Колко възможности съм имала в живота, а съм ги изпуснала заради тази моя външност.

Измина поредния ден в началото изпълнен с надежда, че днес ще успея ще издържа ще започна диетата, но уви поради някаква причина не става не мога или може би загубих надежда.А живота ми продължава и продължава на долу сякаш затъвам сякаш умирам.

И знаете ли аз дори и секс не мога да правя с мъжът ми срам е, плачи ми се идва ми да бягам, да бягам да отида някъде, където никой не ме познава или знаете ли, какво най добре никога да не се бях раждала, защото съм жалка, много жалка.

Даже сме канени на рожден ден намерих си причина и няма да отида-познайте защо.

А ТОЛКОВА МОГО ОБИЧАМ МЪЖЪТ СИ И НАШЕТО ДЕТЕ.

Ако знаете колко съм изморена от всичко това от многократните опити да се променя, че се чувствам на 100години, а съм на 30.