Запознанството ни с него-преди повече от две години! От следващия ден-разговори по телефона...денем и нощем,срещи...Споделяне,опознаване...Никакъв секс...до преди 1г,но само три пъти...

След първия ни интимен контакт аз почувствах,че изпитвам не само приятелски чувства към него.Признах му.Той ,,вкарал контра,,!(така каза).Продължихме да се чуваме и виждаме...смс-и за лека нощ...Помагаме си с каквото можем...Но твърденията,че сме приятели останаха!Дори най-добри приятели!

Знаем всичко един за друг!Запозна ме с родителите си и сестра си.С тях се виждаме редовно...От доста време насам обаче,той не ме допуска по никакъв начин до себе си,не дава дори да го докосна,а иначе си говорим с часове на вечеря и ни е приятно един с друг.Но на моменти избухва,става агресивен,навиква ме,обвинява ме за всичко,което съм казала в дадена ситуация,реакциите му дори бих казала,че понякога са неадекватни.С една дума не може да се владее в мое присъствие...

Започнах да си мисля,че не може да ме понася,че не съм му приятна...че,не желае да се виждаме повече...Преди една седмица,той бе при мен.Излизайки да го изпратя в коридора аз поисках разрешение да го прегърна и целуна за "лека нощ"...прегърнах камък,беше се сковал целия.

Гушнах се в него,целунах го,след което усетих че той се поотпусна,върна ми целувката(съвсем приятелска), започна да ме опипва,притисна ме силно до себе си и започна да гали гърба ми...но отново бях отблъсната...защото "съм се обърквала", "Обичам те каза,но по друг начин"!

На следващия ден,когато се видяхме му пожелах да си намери приятелка,която да е по негов вкус,да го разбира,да му трае изблиците на гняв...да е идеалната според неговите представи...при което той се побърка,започна да подскача докато шофира,да говори несвързано,да крещи...

Попита ме:"Как да го разбирам това?Какво значи?Те едни гаджета като се разделят си пожелават така:бъди щастлив,желая ти късмет..."каква трябваше да търся,че забравих...сега ще си запиша,че съм малоумен..."При което аз се ядосах и казах:"Търси каквато искаш,не ме интересува".

Последва отново изблик на гняв:"А,не те интересува,така ли,добре,добре щом не те интересува"...Казах му още,че на него му трябва:спокойствие,силна храна и секс от време на време(като съм нямала предвид секс с мен разбира се,той не желае да го правим).

Когато чу думата "секс" мисля,че се досещате какво пък чух аз в замяна..."защо съм го казвала сега това...Дори ме попита,казвал ли ми е някой,че търси нещо,за да му пожелавам това".

Ужас,не знаех как да реагирам.Хем съм му все крива за нещо,хем не иска да му пожелавам каквото и да било свързано с друга жена(приятелка)...Че нали аз не съм тази,която обича в истинския смисъл на думата?Близо до ума на всеки е,че той прави секс с други...защо се ядосва,когато му го пожелавам?

Отговорих,че ми е приятел и че му желая доброто,уточних,че искам да е добре!Той с яд ме погледна и ми каза:"Добре,тогава и аз ти пожелавам същото!

"При което аз благодарих с усмивка...Сега искам да ви попитам мили хора,според вас какви сме ние с него?Кой е"объркания"в случая?Защо според вас той се държи така с мен?

Защо си мисля,че крие нещо,и се измъква с думите"Обичам те но по друг начин"?Възможно ли е да се страхува от нещо?А дали не е влюбен в мен и затова да постъпва така?Помогнете ми,защото аз може и да се заблуждавам?

А може наистина да съм само приятелката...