Здравейте!

Никога до сега не ми е вървяло с мъжете,но ето намерих го,много се борих за него,защото той имаше връзка 5год с момиче, което не го оставяше на мира и трябваше да търпя много време,любовта му към нея,но свърши и започна друго..

Снощи се скарахме,защото за пореден път съм аз тази,която казва истината,казах му,че е като една путка,която като я отворят и после ти се качва на главата. Да!-Аз бях тази,която му отвори очите за много неща-за това как го лъжат и използват родители роднини,научих да го да се самоуважава да не бъде вечният невежа и добряк. Сега всички ме мразят,защото го научих да живее, а не да им слугува.

Омъжих се за него, Боже та той беше човека, за който съм мечтала винаги,но го промених и сега е срещу мен отблъснах го от всички направих го,защото той ме тормозеше с оная бившата му, разговорите им,смс,това, че не искаше да свършва болеше ме, а вече бях готова да дам живота си за него да му помогна,той го знаеше, но не знаеше колко болка ми причини и аз малко по малко му го връщам. Защо не мога да забравя и трябва да го наранявам-единствено спечелих малко омраза,иска да се разведем не иска да ме вижда,в друг момент ме обожава и не може да живее без мен.

Имаме и дете на няколко месеца, старая се всичко да е наред, но си имам и странични проблеми, къщата е на баба му, която всеки път като дойде ме тормози това къде му било мястото онова и дядо му с 2 инсулта, с когото живеем, отделно майка му и баща му,които не ги интересува как живеем и с вечните си обещания, че ще ни помагат.

Проблема ми е, че издребнявам много  обръщам им внимание, но как да го избегна(обиждат майка му ме нарече курва, никои не искаше да имаме дете,а сега много искат да го виждат. Отделно майка ми се чуди как да ми направи гадно никога не ме е разбирала и от малка исках да избягам от нас,постоянно ни се смее,че нямаме къде да живеем,а баща ми е човека,който само работи и няма време за дъщерите си.

Чувствам се сама повече от всякога имам само сина си и вечно недоволния ми мъж, на който все нещо му пречи(ако нещо съм забравила да направя ми се казва по хиляда пъти),а всичко правя сама и на детето сега му никнат зъбки.

Живота ми е някаква развалина живея само за детето ако се разведем знам,че ще се оправя сама,но не искам да го загубя,НО проблема е че искат да ни разделят да се махнем от къщата,майка ми съжалява,че не съм си намерила някой богат само ме упреква,свекърва ми я е яд,че не правя това,което казва,баща ми не може да понесе,че минала година катастрофирахме(бях бременна тогава в 6м)не може още да му прости...

Незнам какво да правя..за капак ни се случи най лошото тока ни стана за 2м 500лв и не знаем как, тормозят ни, че трябва да го платим при положение,че и тя идва да спи, да се къпе по 1-2 часа,а квартира не можем да си позволим,изплащаме кола,която нямаме водим дела. Да оплаквам се ще кажете,но какво ми остава освен детето единствената ми радост,мъжа ми стана слаб не може да се бори постоянно с всичко срещу нас предаде се и сега излива всичко върху мене,а как искам да върна времето и да бях по найсточива да се махнем от къщата,когато имахме възможност. Колкото и да гледам позитивно не мога,лошотата лицемерието,недоверието,подлостта,егоизма-това колко може да е по долен един човек с теб,всичко е около нас и не можем да избягаме плюс това баба от завист това,колко сме щастливи ни прокле тази пусна завист,ревност съсипват ни вместо те дават тровят нас. Що за хора(близки,роднини)са като не те обичат и уважават и не ти искат доброто?

Благодаря ви,че прочетохте историята ми малко ми олекна да изкажа всичко,което ми се случва.