Здравейте!

Не знам как да започна моята история. Така че, ще карам направо. Преди 9 години срещнах моята голяма любов или поне така мислех тогава. Доста неща преживяхме за това време. И хубави и лоши.Но напоследък нещата между нас не вървят. Той има труден характер, избухва за дребни неща. И тогава да не си покрай него.

Хвърля разни предмети и каквото му попадне. Някога го обичах много силно и си мислех, че аз го предизвиквам да се държи така или пък родителите му, преди живеехме с тях. Сега живеем с моята майка, но нещата пак не са добре.

Той ме ревнува от роднините ми, което е глупаво според мен. Напоследък като, че се опитва да се поправи да не избухва толкова лесно, но пък сега за най-малкото нещо, което ми каже накриво избухвам.

Израснала съм в семейство, в което насилието беше нещо обичайно и сигурно съм се настроила, че това е нещо нормално.

Напоследък започнах да си мисля, че няма да съм вечно с този човек. Не искам децата ми да преживеят всичко, което аз съм преживяла. Може би не се реших да го напусна, защото се надявах да се промени знам ли. Сега вкъщи е една малка война.

Той се опитва да ме отдели от роднините ми, а те от него. И ще се наложи да избирам скоро с кого да живея.Той иска да идем на квартира, но на мен като че не ми се ходи. Аз дори не съм сигурна дали искам да живея с него за в бъдеще.Ами това е давайте съвети.

Как бихте постъпили на мое място?