От известно време чета всички истории, които ми привличат вниманието и реших и аз да напиша своята.

Моята връзка е дистанционна /по взаимно съгласие/. Всичко започна преди 18 години и продължава и до ден днешен. Запознахме се в работата. Беше приятел на моя шеф. Идваше често в офиса при него по работа, а аз нищо не подозирах, докато един ден служебния телефон позвъня и той ми предложи да отидем на вечеря. Всичко стана спонтанно и от първия път. Първата една година беше невероятно опияняваща и безгрижна. Подаръци, ресторанти, коктейли и пътувания. Виждахме се почти всеки ден и то по негова инициатива. Докато неусетно се влюбихме един в друг. Забавлявахме се по най-различен начин и бяхме щастливи и нищо друго не ни интересуваше. След това се случиха някои неща между нас и настана период на отчуждение.

Беше лято, а аз си уплътнявах свободното време с приятели по купони и забавления. Имах други връзки, както и той, които приключваха отново с разочарование. Един ден се прибирам в къщи и ми казват, че се обадил, че почвам работа и то не къде и да е, а при него. Бях щастлива повече от всичко на света. Даже и не подозирах, че може да ми се случи такова нещо. Работих при него две години и напуснах с гръм и трясък, защото не бях удовлетворена. Беше ми скучно и самотно. Започнах при неговия съдружник за да го нараня и успях. Щеше да припадне като ме видя там. Но аз от гордост бях непоклатима. Започна да ми звъни, че той ще ме изгони и др. такива, но не позна. Работих там една година и доказах най-вече на себе си, че имам характер. За съжаление там бях временно, колкото да запълня финансова дупка. Намерих си работа чрез бивши колеги и напуснах.

През това време ние продължихме да се виждаме. Връзката ни вече премина на друг етап. Пак си имахме и други връзки, но продължавахме да се нуждаем един от друг. Търсехме се и се виждахме. Никой от нас не коментираше пред другия връзките си с други. Просто си го знаехме. Един ден обаче се случи нещо неочаквано и за двамата. Най-вече за мене. Бяхме вечеряли и си пиехме питието.

Позвъня телефона и той ми каза да вдигна и аз го послушах. Беше за него- жена. Стана ми ясно, че има друга връзка, но този път бях съучастник. Той приключи разговора на бързо. Нали бях там.

Продължихме да си говорим и забавляваме. Аз не обърнах особено внимание на това което се случва, защото той е този който в случая ми дължи обяснение, а като не ми казва нищо значи е незначително. Оставих го без коментар. Както си бъбрехме обаче, телефона иззвъня повторно. Беше към полунощ.

Разговора се проведе дълго и на чужд език. Не на този, който аз владея, но разбирах някои неща. След като приключи разговора ми сервира, че ще я доведе. Аз останах безмълвна. За първи път ми се случваше точно такова нещо. Попитах го аз по хавлия ли да остана, а той ми отвърна както искаш. Станах вдигнах скандал и си тръгнах за нула време.

Последваха три месеца в ада. Плачех и пиех валидол след валидол, безсънни нощи и терзания. За първи път разбрах, какво е да те нарани любимият право в сърцето. Нали знаете човек винаги бяга от това, от което се страхува, докато не му се случи. Той ми звънеше периодично да ми се извинява.

Аз плачех и не исках да разговарям с него. Но нали времето лекува.

Простих му. След този случай отново разбрахме, че не можем един без друг. Връзката ни се спои още повече.

Последваха три щастливи години на взаимност.

В момента отново сме отчуждени. Миналото лято засегнах егото му, после той моето и сега си мълчим.

Може би от егоизъм?