Здравейте,приятели.

Преди време публикувах моята история,доста коментари се изписаха по нея,някои ми помогнаха доста да се съвзема от емоционалните кризи.

Със съпругът ми сме в процес на развод.Тъй като аз бях тази,която настоя да не подлагаме сина ни повече на караници,обиди и студенина,естествено аз подадох молбата за развод.Той подписа споразумение по взаимно съгласия,дадоха един месец помирителен срок и сега чакаме решението.

Само,че...той има сериозен проблем.Той е човек,който не умее да губи.Винаги е търсил съжаление и съчувствие от други хора,чужди хора,които са далеч от неговите проблеми.Особено се засилва това след употребата на алкохол,която на него незнам защо,но не му понася нито физически,нито психически.Вярвайте,не е същия човек като се напие.А после се обръща към мен-\"Ти защо ме изкарваш алкохолик\"?

Та...иска да се самоубива,дори ми прави демонстрации,колкото да ми вземе акъла.Никой не му вярва,че ще го направи.(Той направи мноого хора съпричастни към случващото се вкъщи,което мен ме ужасява,аз не искам никой да знае какво става под нашия покрив!) Аз единствена се страхувам,че може да си посегне,знам го колко е лабилен и мекушав.Просто съм смазана от неговия фатализъм и черногледство.Той твърди,че нямало смисъл да живее без детето си,че той вече нямало да бъде баща след развода,че му било непростимо някой друг да се правел на баща на сина му.Добре,де,та аз никога не съм и имала намерение да ги разделя истински,но не желая да деля живота си с него и с майка му както досега.Нищо,че тя твърди,че дори бащата да бил пияница трябвало да са заедно с майката,за да има детето поне някакво семейство.Да,само,че на никое дете не му стига НЯКАКВО семейство.Или има топлина, доверие и стабилност в един дом,или няма.

...та се чудя,как да му помогна на този човек да проумее,че само той и никой друг няма да е баща на сина му,че ако си сложи въжето(както ми демонстрира) няма да навреди на никой толкова колкото на детето си.Защото на сина му един ден ще му тежи много много повече ако няма баща,отколкото ако сме разделени.Повярвайте ми-изпитала съм го и знам какво е....
Почти бившият ми съпруг...как звучи само.Искам вече да стане бивш,за да се освободя най-после от тягостното чувство ти да искаш да вървиш нагоре,а някой да те дърпа надолу.

Но как да му помогна? Как? Опитахме с майка му да говорим с него,и заедно,и поотделно,но човека казва- \"е...л съм ви майката и на двете,кучки,вие няма да ми казвате аз какво да правя.Аз нали за вас съм никой,гледайте си работата\"...Ни майка зачита, ни баща, ни син....за мен дума да не става...

Ако някоя от вас,която се е чудила как да озапти бившия си,прочете това-моля Ви,посъветвайте ме! Та аз сякаш с чужд човек говоря вече,сякаш никога не съм познавала човека до мен.Как да му помогна? (Без да се налага да оставам с него)