Здравейте!
Реших да споделя някои мои терзания и в обективните странични мнения да опитам, да намеря отговор и да премахна объркаността си. Аз съм на 29 години.

Вече няколко години поддържам връзка с един мъж - още от запознанството ни много си допаднахме, станахме приятели, станахме близки, взаимно търсехме компанията си, излизахме заедно и така малко по малко стигнахме до сериозния въпрос – ние двойка ли сме. И тук вече започнахме някак да се разминаваме и объркваме.

Между мъж и жена, или поне между него и мен, не можеше вече да има само приятелство. Стигнахме до кръстопът. Аз исках да изясним отношенията си, но така и не стана. Не сме имали интимни отношения.

Той ме обвиняваше, че съм старомодна и консервативна, че ми е показвал сериозните си намерения, но аз не съм откликвала. Аз пък не усещах такива сериозни намерения, знаех, че излиза с други, не веднъж е бил неискрен с мен, предавал е доверието и приятелството ми.

В един момент си дадох сметка, че единственото, което ми дава, е да ме дразни и изнервя. Затова категорично прекъснах контакт с него. Но това не продължи дълго, след няколко седмици той ми се появи и неусетно пак всичко си продължи по старому. След това още веднъж се скарахме и му казах, че съм дотук, но след време пак успя да възстанови старата песен.

Той е човекът, на когото съм дала най-много, но и който ми е причинявал най-много болка. Още от самото начало, почувствах, че ми влияе. Винаги ме е било грижа за него.

Не го харесвам като външност, давам си сметка, че се опитвам да променя и някои неща от поведението и отношението му. И аз самата се питам какво правя с него. Но усещам, че някак съм свързана с него.

Това ми е проблема – може ли да не харесвам някого и да съм свързана с него? Сега сме „разделени” за трети път.

Преди дни бях на среща с друг мъж, който усетих, че ме харесва, но веднага след като си тръгнах от тази среща, си спомних, как с него излизахме и се разхождахме, усетих липса.