Моята история не е нищо ново под слънцето. Бях извън България за известно време. Запознах се с един невероятен мъж - две години по-голям е от мен.

Учехме в различни университети, но бяхме съседи по общежития. Влюбихме се и нещата между нас се задълбочиха, всичко беше невероятно и много си паснахме.

На мен обаче ми се наложи да се върна при семейството си тук в България. Не съм омъжена - прекалено ми е рано - само на 21 съм, но винаги съм искала бебе.

Преди два дни разбрах, че съм бременна от мъжа, когото обичам но не мога да задържа детето. С него говорихме и той ме подкрепя каквото и решение да взема.

Проблемът е, че аз заминавам и няма да живея в България поне около две - три години. Ще ми се налага да се справям сама и едно дете би ме затруднило.

Не ме разбирайте грешно - аз не искам да правя аборт, винаги съм го отричала и това е първият път в живота ми, кмогато забременявам....

Борбата в мен е меко казано адска!!! Гледам бременни жени около мен и им завиждам, но знам, че не мога да предоставя на това ангелче живота, от който има нужда.

Опитвам се да не мисля за болката, която изпитвам, но тя непрекъснато ми напомня за себе си. Вчера си направих изследвания и имам назначен час за утре за аборт ...

ЗНАМ, че правя най-голямата грешка в живота си и никога няма да си го простя!!!