Здравейте на всички!

Едва сега събрах смелост и аз да си споделя това което ми се случи.Аз съм на 24г. с дете на 3г.

Семейния ми живот не продължи дълго,само 4 години.От половин година вече не сме заедно.През времето което бяхме заедно не сме се разбирали.

Много се карахме,неговата майка и баща му не спряха да ни се месят и да ни завъртат в техните интриги.Ние се променихме един към друг,година спахме отделно,аз в едната стая с детето а той в другата сам.

Много ме е наранявал.Какво имам предвид ли -ами посягал ми е не един път не два пъти.И винаги ми е казвал ами ти си си виновна и така.Както и да е, не мисля че така трябва да се решават нещата.

С течение на времето аз много изстинах към него, не исках да ме докосва и естествено това доведе до получаване на това което иска- насила.

Всичко това ме караше да се чувствам много зле,бях съсипана.Всичко между нас беше вече едно нищо.

Аз взех решението да се разделим,и хубавото е че нямахме брак. Взех си детето и си тръгнахме,при моите родители ,където живеем и сега.

В този труден момент срещнах човека с който съм в момента. Той е разведен с две деца. Толкова много го обичам, а миналото ми ми пречи да съм с него.

Защо ли? Защото бившият ми мъж сега се е сетил,че много ме обича и се опитва по всякакъв начин да ме накара да се върна при него.Но аз вече не го обичам,трябва ли заради детето да се върна там?

Нали семейство се гради въз основа на любов, уважение, приятелство, разбиране. Това липсва. Трябва ли да му простя, не аз не мога да забравя това което ми е сторил. Вече нямам чувства към него,защо не разбере че сега трябва да си понесе последствията от неговите постъпки.

Сега аз се опитвам да си стъпя на краката,с човека с когото съм в момента.Той е толкова добър,приел е и детето ми.

Моите родители смятат ,че детето трябва да е с баща си.Всеки ми се меси и ме обърква тотално. Кое било правилно кое не.

Моля ви посъветвайте ме какво да направя,искам вече да изляза от този омагьосан кръг!