Историята е толкова дълга и объркана,че дори незнам как да я разкажа.Преди три дни сложих край на 8 годишната си връзка.С приятеля ми винаги сме се обичали много,но явно не винаги любовта е достатъчна,за да вървят нещата.

За тези години с него не сме били постоянно заедно,защото сме от различни градове,после той замина да учи в София,а аз във варна.Тук е момента да ви кажа,че аз съм на 20,а той на 23.Започнахме прекалено малки сериозната си връзка и дори незнам как тя продължи толкова време.

Тъй като аз съм задочно,мислихме да заживеем заедно в София.но с течение на времето аз се разколебавах.Плашеше ме тази мисъл от толкова рано да заживея с него,исках да запазя свободата,с която съм свикнала.Така и не стигнахме до съвместно съжителство,намерих си работа в родния си град и останах тук.Знам,че това е много странно решение,но така го чувствах.

Виждахме се всяка седмица за по 2 дни,което си е малко,но дори по този начин за пореден път си омръзнахме и взехме да се замисляме ОТНОВО дали не е по-добре да се опитаме да се разделим.

Просто тръпката вече я нямаше,дори нямахме голямо желание да правим секс.Връзката ни беше изчерпана за пореден път.Предполагам,че това е непонятно за повечето от вас,но е така.

Накрая за 1 път аз взех решението за раздялата.От тогава ми е много тежко,постоянно мисля,че може това да е огромна грешка,защото въпреки всичко много се обичаме.Влюбени и в същото време оттегчени един от друг.Каква ирония,а?!

От скоро пък излизам с друго момче в родния си град,като му казах ,че не искам сериозна връзка.После пък се появи трети,заради който спрях да се виждам и с този втория....Абе нямам думи.Това мое непостоянство ме прави ужасен човек,защото наранявам хората.Но наистина незнам какво да правя.

Хем искам да имам свобода,хем да не съм сама....

Благодаря,че отделихте време да прочетете цялата тази глупост,ако сте успели да ме разберете и да ми дадете съвет или пък ме упрекнете,ще съм благодарна,тъй като дори аз самата не се разбирам.