Здравейте, сега ще ви разкажа за моята голяма и разбира се най- трудна любов.
Днес му предложих един месец да не се виждаме и чуваме за да реша какво искам от живота си.

Ще бъда кратка- аз съм на 21, той е на 32 - с едно дете, без свястна работа. Също така той е единственият от многото мъже, които познавам и съм била, който съм обичала истински и за 3 години връзка аз съм все още влюбена до уши.

Живея с родителите си, но всяка вечер спя при него и сме заедно всеки ден.

Проблемът е, че още преди 3 години самата ни връзка тръгна по много откачен начин и в последствие се разви още по странно- той се разделяше с майката на детето си когато ме срещна, аз чаках и търпях всичко покрай раздялата им ,после се разделихме за малко - аз бях с хора, които са му приятели и така само се въртяхме кой по-голяма глупост ще направи.

Последната година обаче аз пораснах толкова много - вече не мисля по онзи детски начин за живота. Вече забелязвам, как аз на 21 имам сериозна работа, уча и имам амбиции, а той на 32 няма нищо от това - дай само да пие. а къде отива сериозността в живота??

Живота не е само алкохол и купони? Аз го разбирам, а той не. Аз искам дете (не още де). Той не осъзнава, че ако стане поне малко по-сериозен ще бъде бащата на децата ми, мъжът ми някой ден....

Приятели , нищо не се получава- аз го обичам безумно и той мен, но ние се разделяме през ден от години, караме се (аз изпадам в истерии и то без причини, започнах да пия хапчета за успокоение на нервите и ми подействаха много добре). Уморих се да чакам , уморих се когато съм на работа или уча и му се обадя той винаги или да е на парти или да е пиян с приятелите му.

Смият той е повод да изпадам в такива състояния, които дори не искам да ви описвам.Аз си разбих нервите. Напоследък обаче се чувствам много добре- за пръв път от много време насам съм се обърнала към себе си- излизам си с приятелки, забавлявам се без да имам нужда от него, заела съм се с работата си сериозно...

Ще ми кажете- " Остави го, нали ти е по-добре без него" или "Не виждаш ли, че само ти пречи?". Да , знам тези неща, но съм убедена, че ще ме разберете. Всяка една от вас е срещала такава любов, такава необяснима химия, само дето при мен не утихва толкова много време. Сега не знам след този месец какво да правя- или ще се разделим или ще бъдем по-заедно от всякога.

Какво да правя с живота си? Знам, че той ме обича много, аз него също, но трябва да помисля...да взвма решение..3 години връзка не са малко- или ще свърши и аз не знам как ще живея без него или ще продължи, но на мен ще ми е ужасно трудно. е..дадох си време да реша..помогнете ми:)

Благодаря