Здравейте!

15 годишна връзка, брак, 2 деца, нормален живот- работа и деца, почивки и любов. Всичко се обърка. Преди година аз преживях един флирт.

Скрих за него от съпруга ми, той се досети, започна да ме разпитва и аз си признах след повече от месец. В момента той не се сърди толкова за флирта- мина време, всичко е свършило, даже не съм сигурна, че у другия е имало някакво чувство- остана неразбрано.

Само че у съпруга ми остана недоверие в мене, което до ден днешен не мога да възстановя. Сега той е подозрителен, дразни се от всяко мое действие или бездействие- т.е. прекалено е чувствителен към моето отношение към него.

 Аз също не съм идеална- наскоро го издразних няколко пъти за това, че не съм споделяла с него какви са плановете ми за прекарване на почивните дни, за едно съвместно ходене на семейно събитие и други подобни.

 Той ми казва, че неговото изискване е просто- да не се лъжем. Но когато съм искрена с него, той реагира на казаното от мене- искам да кажа, че не приема мнението ми, мисленето, позицията...

Сигурна съм, че в много случаи е прав. Но аз имам изглежда един психологически проблем- все се стремя да се опрвдая, да изляза невинна. Все отбягвам обвиненията, първата ми реакция е да се защитя, едва тогава анализирам и ако се реша, се извинявам.

Сигурно трябва да се лекувам. Не се харесвам така, той също не ме харесва "невинна".

А в случаите, когато наистина се мисля за невинна, а той мисли, че греша?
 Боже, не знам какво да правя- не се издържа така.