Здравейте, скъпи читателки на този прекрасен сайт!Не мога да повярвам, че и аз ще напиша своята история тук!Просто напоследък съм много объркана и искам да споделя с някой!Надявам се да не ви отегча!

И така, моята история е следната!Преди 4 години и половина се запознах със сегашния си приятел.Почти веднага след запознанството ни ние станахме приятели.Аз го обичах!Да, казвам ОБИЧАХ ГО, защото не знам какво чувствам сега към него!Той беше всичко за мен.Споделяхме, обичахме се, почти всичко беше страхотно.В началото имахме проблеми с моите родители (аз тогава бях на 18 години).Но след като се запознаха с него, те го харесаха!И така, обичахме се и вече нямаше пречки за любовта ни!Да, сигурно си мислите в момента какъв е проблема?

Трябва да призная, че още от началото секса с него не беше приятен за мен!Казвала съм му много пъти, говорили сме си за това, че аз искам да ми доставя наслада, а не само на себе си!Проблемът е, че свършва прекалено бързо, при което аз точно съм се възбудила и той вече е свършил!С времето така и не успях да изпитам оргазъм с него!Казвах си какво пък толкова!Сексът не е най-важен за мен, нали се обичаме!Но с времето той ме прие като даденост.Не доказваше любовта си,не ме прегръщаше, не ме целуваше!И като добавим и калпавият секс...Мисля, че любовта си е отишла вече...

На скоро с приятеля ми започнахме да излизаме с един негов колега, който е по-голям от мен с 11 години.В началото не ми правеше голямо впечатление, но напоследък усещам, че започвам да го харесвам.Имам чувството, че и той ме харесва!Подхвърляме си закачки, погледи, усмивки...Не знам какво да мисля...

Дали наистина ме харесва?Ами как да постъпя с приятеля си?Това са въпроси, които си задавам вече 2-3 месеца.Измъчвам се и не знам как да постъпя!От една страна е приятелят ми, с когото сме били заедно 4 години и половина, а от друга страна е той, неговият колега, когото много харесвам и напоследък само за него мисля.

Извинявам се, че пиша толкова объркано, но аз се чувствам така!Не знам какво да правя, не знам дали още обичам приятеля си!Почнах да си мисля, че когато една любов не се поддържа жива, тя бавно угасва!Дали е така?Или просто съм се влюбила в друг човек и си търся оправдание?

Благодаря ви, че изчетохте историята ми!Исках просто да споделя с някой!