Здравейте, отново скъпи читателки на този прекрасен сайт. Преди месец и половина ви бях споделила своята история -  Моята объркана история 

Сега нещата са още по-сложни и объркани. Трябва да ви благодаря, че ми дадохте съвети, които ми помогнаха. Живота ми се промени-промени го човека, в който се влюбих, а не сегашният ми приятел.

И така. Животът с приятеля ми пак продължи по старо му, пак не усещах любовта, не усещах че ме обича, а и може би и аз вече не го обичах. Той не умее да показва това, което чувства или наистина не чувства нищо към мен,той е един егоист в леглото...и си е инат по принцип...

Казвала съм му много пъти да доказва любовта си, да не ме кара да гадая какво чувства към мен. Но с течение на времето нещата станаха по-зле, появи се голямо напрежение между нас. И една вечер след поредния скандал,дори и не си спомням за какво, аз му казах, че на другия ден си събирам багажа и го напускам. А той-"Ами като искаш да си тръгнеш,няма проблем. "Надявах се поне да се опита да ме спре. Но не.

И така,на другия ден си събрах багажа и отидох при родителите си. Трябваше ми време да помисля над всичко. Както и той, че му липсвам.

В предната история ви бях споделила за един колега на приятеля ми, когото смятах, че ме харесва, както и аз него. Въпросния човек разбрал, че сме се разделили с приятеля ми и ми се обади само да поговорим, да ми даде приятелски съвет. Нашия разговор беше наистина приятелски, толкова разтоварващ, толкова откровен. И историята щеше да свърши дотук, ако не бяха се случили всички неща след това...
С този човек се разбирахме с поглед, с усмивка, и между нас пламна любов, истинска, изгаряща. Каква страст, каква чувственост, каква любов...

Но аз се уплаших от всичко това, от тази странна за мен ситуация. Никога не съм вярвала, че на мен може да се случи нещо такова. Винаги съм имала принципи, никога не съм предавала хората около себе си, не съм лъгала. Но, заради този човек започнах да лъжа,никой не знаеше истината...Всички очакваха от мен да се върна при бившия ми приятел. Аз и бившият ми започнахме да излизаме, да се виждаме, да се чуваме (аз направих първата стъпка).

Но, така и нещата между нас не се промениха, исках да забравя другия, исках да обичам отново бившия си приятел. Другият човек ми се обаждаше всеки ден, непрестанно ми се обясняваше в любов...Искаше да бъда само негова...

Аз наистина се уплаших от любовта, от това, което чувствам и реших да се върна при бившия ми приятел и да забравя за него, имаше много пречки между нас, прекалено много( разлика в годините-по-голям е с 11 години; макар и да е в развод, все още е женен; приятелството между него и приятеля ми, което аз развалям...)А и не искам да нараня никой. Предпочитах аз да се мъча сама, аз да страдам, отколкото всички други...

И така, вече 2 седмици сме отново заедно. Другият продължава да ми звъни, аз не мога да го забравя...Видяхме се веднъж-каква болка имаше в очите му...Ами моята душа, моето сърце... боли ме...

На другия непрестанно му повтарям, че приятелството трябва да е над любовта, а той- "Няма нищо по-важно в света от любовта."

И сега съм пред дилема- да се разделя ли завинаги с приятеля си или да го приема такъв, какъвто е-не особено нежен, не показващ чувства, но въпреки всичко- иска живот с мен...Или да се отдам на любовта, при което не знам какво бъдеще ме чака...

Знам, че отговорите на тези въпроси трябва да дам сама, просто отново исках да споделя.  Може би така ще е най-добре- аз да страдам и с времето да забравя...Извинявам се за неясно написаната, объркана история. Благодаря, че я изчетохте.